“Чудеса - каза мой приятел - о, стига, та науката сложи край на всичко това. Ние вече знаем, че Природата се ръководи от неизменни закони.”
“Не е ли било известно това винаги на хората?” – попитах аз.
“Мили Господи, не – отвърна той. Вземи, например, историята за Непорочното Зачатие. Днес ние знаем, че подобно нещо не може да се случи. Знаем, че е необходим мъжки сперматозоид.”
“Но, виж сега – подхванах пак аз, - св. Йосиф…’
“Кой е той?”, попита приятелят ми.
“Той бил мъжа на Дева Мария. Ако прочетеш историята в Библията, ще откриеш, че когато той разбрал, че годеницата му ще има бебе, решил да се откаже от сватбата. Защо е направил това?”
“Не биха ли постъпили така повечето мъже?”
“Всеки би го сторил, отвърнах аз, стига да познава Законите на Природата, с други думи – стига да знае, че една жена не може обикновено да има дете, без да е познала мъж. Ала според твоята теория хората в древни времена не са знаели, че природата е била управлявана от неизменни закони. Изтъквам ти само, че историята показва, че св. Йосиф е познавал този закон също толкова добре като теб.”
“Но той е повярвал в Непорочното Зачатие след това, нали?”
“Точно така. Но не го е направил, защото е бил в неведение относно това как според обичайния ход на Природата се появяват бебетата. Той е повярвал в Непорочното Зачатие като нещо свръхестествено. Той е знаел, че Природата работи чрез неизменни, постоянни закони; но също така е вярвал, че съществува нещо отвъд Природата, което може да се намесва в нейния ход отвън, така да се каже.”
“Но модерната наука показа, че такова нещо не съществува.”
“Наистина ли, отвърнах аз, кои науки по-точно?”
“Е, добре, това вече са подробности. - каза приятелят ми. Не мога да ти посоча глава или стих по памет.”
“Но не разбираш ли – продължих аз, че науката никога не би могла да докаже нещо подобно?”
“Но защо, за Бога?”
“Защото науката изучава Природата. А въпросът е дали съществува нещо освен Природата, нещо отвъд нея. Как може да разбереш това, като просто изучаваш Природата?”
“Но не откриваме ли, че Природата трябва да работи по абсолютно неизменен начин? Имам предвид, че Законите на Природата ни казват не просто как се случват нещата, но как те трябва да се случат. Никаква сила не може да ги измени.”
“Какво имаш предвид?”, попитах аз.
“Ами, например, би ли могло това “нещо отвъд”, за което говориш, да направи така, че две и две да е равно на пет?”
“Не, естествено.”, отвърнах аз.
“Добре тогава, продължи той. Мисля, че Законите на Природата са като две и две – равно на четири. Идеята за изменението на тяхното битие е също толкова абсурдна, както и идеята за изменението законите на аритметиката.”
“Един момент, подех аз. Представи си, че оставиш шест пенса в чекмеджето си днес и още шест пенса в същото чекмедже утре. Осигуряват ли ти законите на аритметиката стойността на един шилинг вдругиден?”
“Разбира се, отговори той, стига само никой да не е бърникал в чекмеджето.”
“Да, но в това е цялата работа, казах аз. Законите на аритметиката могат да ти кажат какво ще откриеш с абсолютна сигурност, стига обаче да няма намеса. Ако някой крадец е бъркал в чекмеджето, резултатът, разбира се, ще е различен. Но престъпникът няма да е нарушил законите на аритметиката, а само законите на Англия. Не са ли и Законите на Природата в същото положение? Не ти ли казват всички те какво ще се случи, стига да няма намеса?”
“Какво имаш предвид?”
“Ами, например, законите ще ти кажат как една билярдна топка ще се движи по равна повърхност, ако я удариш по определен начин – но само ако никой не се намеси. Ако, след като тя вече е в движение, някой грабне щеката и я удари силно от едната страна – тогава няма да се получи това, което ученият е предрекъл.”
“Не, разбира се. Той не може да предрича подобни маймунски трикове.”
“Точно така. И по същия начин, ако има нещо отвъд Природата и ако това нещо се намеси, тогава събитията, които ученият очаква, не биха последвали. Това ще е точно онова, което ние наричаме чудо. В определен смисъл то няма да наруши Законите на Природата. Законите ти казват какво ще се случи, ако нищо не се намеси. Те не могат да ти кажат дали нещо ще се намеси. Имам предвид, че не експертът по аритметика е този, който може да ти каже как е възможно някой да се меси в пенитата в чекмеджето ми; детективът в този случай ще свърши по-добра работа. Не е физикът този, който може да ти каже как е възможно аз да хвана щеката и да му проваля експеримента с билярдната топка; по-добре би било да попиташ психолог. И най-сетне не е ученият, който може да ти каже как е възможно някой да се намесва в Природата отвъд. За целта трябва да отидеш при метафизика.”
“Това са по-скоро незначителни проблеми, каза приятелят ми. Разбираш ли, истинското възражение отива много по-надълбоко. Цялостната картина на вселената, която науката ни даде, превръща в глупост вярването, че силата, която стои зад нея, би могла да се интересува от нас – мънички същества, пълзящи върху една маловажна планета! Толкова е очевидно, че това е измислено от хора, които са вярвали, че Земята е плоска и че звездите са отдалечени на една-две мили.”
“Кога са вярвали хората подобно нещо?”
“Ала нали именно онези християни, за които ти винаги говориш, са вярвали в това. Имам предвид Боеций, Августин, Тома Аквински и Данте.”
“Съжалявам, отвърнах аз, но това е една от малкото теми, по които поназнайвам нещичко.”
Протегнах ръка към лавицата.
“Виждаш ли тази книга, подех отново – това е “Алмагест” на Птолемей. Знаеш ли какво е това?”
“Да, отвърна той. Това е общоприетият астрономически наръчник, използван през цялото Средновековие.”
“Добре тогава, прочети това.”, казах аз и посочих книга 1, глава 5.
“Земята, зачете приятелят ми, колебаейки се малко, докато превеждаше от латински – Земята, по отношение на разстоянието до неподвижните звезди, има незначителен размер и трябва да се разглежда като математическа точка!”
Настана момент на мълчание.
“Наистина ли са знаели това още тогава?, зачуди се моят приятел. Но нито една от историите на науката, нито една модерна енциклопедия никога не са споменавали този факт.”
“Точно така, отвърнах аз. Ще те оставя да поразмишляваш каква е причината за това. Почти изглежда така, сякаш някой е бил особено загрижен да прикрие този факт, нали? Чудя се защо ли?”
Настана ново кратко мълчание.
“Във всеки случай, продължих аз, сега поне можем да поставим проблема точно. Хората обикновено смятат, че проблемът е да помирим това, което знаем за размера на вселената, с нашите традиционни разбирания за религията. Оказва се обаче, че това въобще не е проблемът. Истинският проблем е този. Огромният размер на вселената и незначителността на Земята са били известни векове наред и никой никога дори не е сънувал, че те са имали някаква връзка с религиозния въпрос. Тогава, преди по-малко от сто години, те внезапно започват да се представят като аргумент срещу християнството. И хората, които ги привеждат, усърдно прикриват факта, че те са били известни много отдавна. Не мислиш ли, че всички вие, атеисти, сте учудващо неподозрителни хора?”
Преводът е направен по: C.S.Lewis, The grand miracle and other selected essays on theology and ethics from God in the dock, Ballantine books, New York, 1970
Няма коментари:
Публикуване на коментар