неделя, 15 март 2009 г.

Безумец заради Христос, Вал Грийв


До 18-годишната си възраст аз бях атеист. Наричах се също и комунист. Както Павел пише в писмото си до коринтяните, аз бях един от тези хора, които мислят, че християнството е пълна глупост. Но когато станах на осемнайсет, за първи път започнах сериозно да се замислям за християнската вяра чрез свидетелството на един мой състудент в колежа “Сейнт Джон”, Оксфорд, където учех право. Така започнах постепенно да съзирам значимостта на християнството и бях завладян от ужасното тогава подозрение, че не просто християнската вяра е истинска, но и че тя ще има много важно място в моя живот. Ето защо и тази вечер съм застанал пред вас, без да се срамувам да заявя, че съм безумец заради Христос.

ЗАЩО?

Една от основните причини да съм християнин е убеждението ми, че християнската вяра е нещото, което има най-значима връзка със света, в който живеем. Често ме питат: “Защо от атеист и комунист реши да станеш християнин?”. В отговор посочвам две основания. На първо място, аз открих, че християнството е истина. Вглеждайки се в доказателствата за възкресението, започваме да осъзнаваме, че това чудно нещо, наречено “Великден”, действително се е случило! (Позволете ми да ви препоръчам в това отношение книгата “Кой отмести камъка?”, написана от друг адвокат, Франк Морисън – едно наистина внушително четиво относно Великден. Авторът започнал да пише книгата, отричайки възкресението, но след като проучил доказателствата, написал най-добрата книга, доказваща възкресението). Тоест, това е една от причините, поради които станах християнин: открих, че християнството е истина.

Втората причина, поради която станах вярващ е, че открих, че, далеч от това да бъде безумие, християнската вяра е нещото, което има най-значима връзка със света, в който живеем. И това е темата на моето послание тази вечер.

Случи се така, че съм женен за доктор (позволете ми да избързам да кажа, че ако си женен за доктор, това не означава, че получаваш някакво особено състрадание, ако се разболееш – в такива дни жена ми винаги преглежда някой пациент, който е два пъти по-болен!). Случи се също така, че много от най-добрите ми приятели са пастори. Затова и по-скоро харесвам начина, по който пасторът, докторът и адвокатът гледат на живота. Някой го беше обобщил ясно, като беше казал, че пасторът те вижда в най-добрата светлина, докторът – в най-лошата, а адвокатът те вижда такъв, какъвто си! Искам тази вечер да хвърля трезв поглед над света, да видя какъв точно е нашият модерен свят.

СКОРОСТ БЕЗ ПОСОКА

Днес е рожденият ден на майка ми. Тя е на 89 години. Интересно е да осъзнаеш, че по време на нейните 89 години, в света са настъпили невероятни промени. Пътуването в космоса е било абсолютно немислимо, когато майка ми е била момиче. В полето на науката също се е осъществил уникален напредък. И все пак, въпреки че живеем в един много бързо движещ се свят, достатъчно тъжна е констатацията, че живеем в един свят, на който сякаш му липсва посока и цел.

Преди няколко години аз бях директор на училище за малолетни престъпници. Мислех си, че ще е много полезен опит, когато моите собствени момчета пораснат! Сега, когато те навършиха 18 и 21 години, осъзнавам колко полезен наистина е бил този опит! Едно от моите задължения в училището беше да събеседвам с възпитаниците му, когато е дошло време да се вземе решение за освобождаването им от училището. В подходящия момент аз попитах поне дузина момчета това, което мислех, че е най-важното за тях: “Защо мислите, че сте тук?” Не “Какво престъпление сте извършили?” Опитвах се да им споделя идеята, че бяха там, за да им се помогне, а не за да бъдат наказани. Независимо от явяванията им в съда, социалните и пробационните доклади и годините, прекарани в училището, бях шокиран да открия, че нито едно от тези момчета нямаше и най-малката идея защо се намираше там. Шофирайки на път за вкъщи тази нощ, мислейки върху случилото се и чудейки се какво се беше объркало, ме порази идеята, че тези момчета бяха типичен пример за състоянието на повечето хора в днешния свят: погълнати от своите кариери, толкова заети и забързани с невероятна скорост и все пак по някакъв начин останали без посока в своя живот.

Ако си се забързал без посока и ако никога не си се замислял за целта на живота, ти си всъщност безумен.

СЪЩЕСТВУВАНЕ БЕЗ ЖИВОТ

Вторият начин, по който бих описал този модерен свят, е, като кажа, че той има съществуване, лишено от живот. В осемдесет и девет годишния живот на майка ми, медицината е осъществила невероятен напредък. Всеки доктор ще ви каже, че повечето от лекарствата, използвани днес, не са били дори изобретени преди 15-20 години. Както споменах, женен съм за доктор, и медицинските списания пристигат в нашия дом с обезпокоителна скорост! Скоро прочетох в едно от тях, че очакваната средна продължителност на живота в Индия към 1945 година е била едва 20 години, докато днес тя е 40 години. Но ние можем да се придвижим по-близко: хората в нашата държава днес живеят по-дълго от всякога. Моята собствена майка е на 89, а Библията говори за 70-те години на човека.

И все пак един пациент, който наскоро посети своя доктор, му каза: “Ние сме предпазени от смъртта, но не знаем как да живеем!” Предпазени от смъртта, но незнаещи как да живеем. Животът ни в такъв случай е не само безцелен, той е и празен. Карл Юнг, водещ психолог на века, отбелязва, че тази морална и духовна празнота лежи в сърцевината на всички неврози на нашето време.

И така, аз отново ви казвам, ако съществуваме, без да живеем, ако сме защитени от смъртта, но не сме се научили да живеем, всъщност тогава ние сме безумни!

ЗАБАВЛЕНИЕ БЕЗ ЩАСТИЕ

Друга характеристика на настоящето е, че ние сякаш се забавляваме, без да сме щастливи. Предполагам, че никога не е съществувало поколение, което да е било по “развличано” от нашето! Живеем във време, погълнато от забавления от всякакъв вид: поп музика, телевизия – хората постоянно са развличани. Всъщност струва ми се, че ние, едва ли не, не можем да стоим мълчаливи и притихнали дори и за момент. И все пак, някак си, нашите забавления не ни носят щастие.

В САЩ наскоро един лекар християнин провел много интересно изследване със свои пациенти: докато чакали в чакалнята, те трябвало да попълнят кратка анкета, отнасяща се до тях. Един от въпросите гласял: “Какво е вашето Желание Номер Едно?” Анализирайки отговорите, докторът открил, че Желанието на 67% от пациентите му билo да имат душевен мир. Оказва се, че под цялата “забава” и заетост, лежи някакво базисно безпокойство.

Ако нашите забавления са такива, че не ни носят щастие, тогава всъщност ние сме безумни!

ПОЗНАНСТВА БЕЗ ПРИЯТЕЛСТВА

Забелязвали ли сте и още нещо? Ние живеем в свят, в който има много познанства и малко приятелства. Това е по-скоро иронично, като се има предвид, че живеем в свят, в който, така да се каже, около нас има повече хора откогато и да било. Дори и в нашата страна, ако всички ние отидем на брега на морето в един и същи ден, очевидно за всеки ще има само 4 инча брегова площ; и ако всички излязат с колите си на пътя по едно и също време, ще има само 25 ярда разстояние между колите! Истински демографски бум! – и все пак по някакъв начин хората се чувстват отчуждени и самотни. Ние общуваме с много хора, имаме много познанства, но имаме много малко приятели. Особено когато остаряваме, но дори и сред младите хора, аз открих една базисна самота в човешката природа.

Ако не сме се изправяли срещу този факт, ако не сме мислили за него, тогава всъщност ние сме безумни.

СИЛА БЕЗ КОНТРОЛ

Друга характеристика на този модерен свят е силата, лишена от контрол. Модерният човек е осъществил уникален напредък, развивайки например ядрената енергия, но тъжното е, че по всичко изглежда, че той е способен да контролира всичко…с изключение на себе си. Аз виждам това всеки път, когато преглеждам вестника, всеки път, когато гледам новините по телевизията. Виждам го и на международната сцена.

Една статистика, на която попаднах скоро, гласи следното: всяка минута в нашия свят осем души умират от недохранване или буквално от глад; в същата тази минута се харчат 2000 паунда за оръжие, за армейски провизии. Всъщност, когато прочетох тази статистика, си помислих, че би било по-добре да си сваля часовника и да помълча за минута! Ако запазим минутка мълчание в този момент, осем души в нашия свят, в който ние имаме толкова много храна и ресурси, ще са умрели. И в същата тази минута 2000 паунда да бъдат похарчени за оръжие! Сила без контрол.

Ако това е вярно в международен план, то е вярно също и в личен план. Един административен директор веднъж дойде да ме види, уж по работа, а в действителност за да обсъдим състоянието на неговия брак. Каза ми, че е щастливо женен човек с две деца; тогава внезапно ми разкри, че имал връзка с 16-годишно момиче. Аз го погледнах: силен човек, ала неспособен да контролира самия себе си. Знам, че това е краен пример, но в толкова много отношения модерният човек е безсилен.

Всички ние имаме критерий за това какво е правилно и какво е грешно! Но ако се вгледаме в себе си тази вечер, ще открием, че в някои отношения сме под собствените си критерии! Това е, което имам предвид: в човешката личност съществува някакво противоречие. Аз зная как трябва да се държа, но понякога (аз винаги обичам да съм честен, когато говоря) откривам, че съм паднал прискърбно под собствените си критерии.

Било дали се вглеждаме в модерния човек в международен план, или се вглеждаме в нашите собствени животи, забелязваме една изпъкваща характеристика: ние имаме сила, но това е сила без контрол. Ако никога не сме се изправяли пред този факт, тогава всъщност сме безумни.

СЕКС БЕЗ ЛЮБОВ

Ние живеем и в свят, в който доминира сексът, лишен от любов. Невижданата сексуална революция също се случи по времето на майка ми, която сега е на 89 години. Дъщеря ми е на 29 години. Следователно, между двете има 60 години разлика. Всеки път, когато майка ми и дъщеря ми дойдат в неделя на обяд, се случва неизбежното: майка ми възкликва в един момент: “О! Ние никога не сме правили това по мое време.” А аз й казвам: “Майко, явно не следиш модата от последните 60 години”. И дори дъщеря ми се съгласява с мен, което всъщност се случва рядко!

Нашето всепозволяващо общество е направило възможно сексът да съществува без любов. Един брак на всеки три приключва с развод. Преди няколко месеца, в моята епископска църква, аз трябваше да обява трикратно имената на три двойки, планиращи да се венчаят. Бях застанал отпред и обявявах имената! След това помолих: “Ако знаете някакво справедливо основание или пречка тези двойки да не бъдат свързвани в свещен съюз, моля, обявете ги сега.” (често съм се чудел какво би се случило, ако някой действително се изправи и възрази на брака!). Внезапно ме порази мисълта, че, статистически погледнато, един от тези три брака щеше да завърши с развод.

Да вземем за пример и аборта. Осъзнаваме ли, че една на всяка шест бременности приключва с аборт! Едно на всяко шест бебета е убивано! В действителност ние живеем в свят, в който властва сексът без любов: свят, лишен от любов. Ако никога не сме се замисляли за това, тогава именно ми се струва, че сме безумни.

ДНЕС БЕЗ УТРЕ

Последното нещо, което искам да спомена, що се отнася до днешния свят, е, че ние живеем с днес без утре. Интересно е как са се преобърнали нещата в днешно време: във викторианската епоха ние никога не сме говорели за секс, но викторианците често са говорели за смъртта. Днес се говори за секс непрекъснато, но смъртта е забранена тема.

Преди няколко години манчестърското правно общество организира конференция! Аз доста бях заинтигуван от нея и то заради заглавието на брошурата, която я анонсираше: “Как да умрем щастливи! Данъчно и финансово планиране за следващото поколение”. Анонсът продължаваше със споменаването подробности относно наследственото право. Приех, че това е прекалено добра възможност, която не мога да пропусна, затова и написах на автора на лекцията малка бележка относно това “Как да умрем щастливи”:

“Сър,

Като член на правното общество, получих детайли относно Вашата лекция и трябва да ви поздравя за елегантното заглавие. Все пак, като християнин, чувствам, че трябва да изтъкна, че Вие не разглеждате темата в цялост.

Винаги ме изумява как приятели и клиенти осъществяват грижлива подготовка преди смъртта, що се отнася до тяхното състояние, когато по всичко изглежда, че в съзнанието им има бяло петно относно това, което ще им се случи на тях самите. Християните вярват, че Иисус възкръсна от мъртвите и че това е голямото доказателство, че има живот след смъртта. За християните това означава да умрем щастливи.”

Не знам какво е направил този човек с моето писмо! Аз го приключих така: “Знам, че това е много необичайно писмо, но въпросът за смъртта на човека е много сериозен въпрос, нали? Джордж Бърнард Шоу веднъж е казал: “Статистиките относно смъртта са много впечатляващи. Един на всеки един умира!” Нищо не е по-сигурно от смъртта. Но времето на смъртта е толкова несигурно: всеки, който се занимава с въпросите за оставяне на завещание, ще осъзнае колко внезапно смъртта може да настъпи. Тя е последното събитие в живота. Аз играя шах в свободното си време. Харесвам начина, по който един пуритански писател описва смъртта: той казва – “При смъртта Бог помита всички фигури от шахматната дъска на живота: Царя, Царицата, топовете, коня, офицера и пешката; всички те отиват в една и съща кутия.”

Размисляли ли сме някога за това? Ако никога не сме го правили, тогава именно сме безумни.

КОЙ Е БЕЗУМЕЦЪТ?

Много е показателно, че в притчите на нашия Господ има само един персонаж, когото Той действително нарича безумец (или глупец). В Лука, гл. 12, Иисус разказва притчата за много успешен бизнесмен, богат земеделец, който има големи планове за разширяване, натрупване. Той е планирал да събори житниците си и да построи по-големи на тяхно място, които да събират всичките му блага. Така този човек най-сетне си казал на самия себе си: “Ти имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се; яж, пий, весели се.” Но внезапно Бог му казва: “Глупецо! Тази нощ ще изискват душата ти.”

Очевидно е важно да знаем как да правим добри счетоводни планове за идващите поколения и така да умрем щастливи, но ако никога не сме се замисляли относно нашата смърт, ние всъщност сме безумни. Самият Иисус нарече този богат земеделец безумен.

Аз нарисувах, както бихте казали, много обща картина на света, в който живеем; но много мислех за това, когато за първи път се изправих пред предизвикателствата на християнската вяра. И започнах да мисля с шеметна скорост. Искам да подчертая, че една от причините, поради които станах християнин, не беше, че престанах да мисля, а именно че за първи път започнах да мисля сериозно. Започнах да мисля за този свят: светът е безцелен и празен, хората са неспокойни и самотни, безсилни, без любов и без надежда. Това е нашият свят.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Най-важното нещо, което ме вълнува сега като християнин е да открия, че има отговори. Ако ми позволите да се отклоня за малко, аз мисля, че в нашия модерен свят хората най-накрая започват да си задават въпроси. Всяка неделя следобед водя библейски учебен курс за млади хора. Наскоро попитах млад студент по медицина какво мисли неговото поколение за нашия свят. Неговият отговор беше много показателен. Той каза: “Хората осъзнават, че съществува подобен въпрос.” Ти може да си един от тези хора, които осъзнават, че такъв въпрос съществува; нещата не са толкова прости, колкото са изглеждали някога и понякога изглежда така сякаш нещо фундаментално погрешно се е случило с този модерен свят.

Вълнуващото нещо, което скромно предлагам тази вечер е, че отговорът се съдържа в Евангелието на Иисус Христос. Този свят може да смята отговора на евангелието за пълна глупост; той е смятал така и по времето на Павел, когато той е писал до християните в Коринт. Коринт е бил велик, но прекалено разпуснат град; името на града едва ли не е останало като емблема за сексуална разпуснатост. Коринт е бил и окултурен гръцки център, град, който е знаел много за еврейския закон, за гръцката мъдрост и за мощта на римляните. Павел каза на християните в Коринт: “Вестта за кръста е безумие за тези, които погиват, но за тези, които се спасяваме, то е Божия сила.” (I Кор. 1:18)

Благата вест на Иисус съдържа отговорите на нашите проблеми. Съществува поговорка: Човекът, който се опитва да промени света, е оптимист, но човекът, който се опитва да промени света, без първо да се опитва да промени човека, е пълен лунатик. Ето къде идва на помощ евангелието! Християните вярват, че могат да променят света, като променят най-напред човека. Християните проповядват действената сила на Иисус да изцели болките на света, силата на Иисус, която ние празнуваме на Великден. Християните казват много смирено и аз ви го казвам също тази вечер: това Евангелие не е безумие, а силата на Бог за спасение.

Но как може това да е истина? Нека да се върнем и да прегледаме отново нещата, които описах, и върху които трябва да се замислим, ако не искаме да сме глупци. Нека да видим по какъв невероятен начин Благата вест на Иисус Христос се изправя срещу тези потребности.

Първото нещо бе скоростта без посока, или с други думи – безцелността. Първото нещо, което ми се случи, когато станах християнин, бе, че открих цел и смисъл в моя живот. Аз не бях просто една нула. Всичко, така да се каже, прищракна! Страхотно е да бъдеш християнин и адвокат, да осъзнаеш, че има нещо, което ние можем да бъдем и да правим за Бог. Ние не сме сами във вселената; имаме знание, цел в живота, знаем къде отиваме.

Следващото нещо, което споменах, бе съществуването без живот, или – празнотата. Преди много време френският философ Паскал е казал, че всеки човек е сътворен с празнота в сърцето, която може да бъде запълнена само от Бог. Хората в света са заети с това да запълват тази бездна с други неща. Така правех и аз, докато не станах християнин и не разбрах, че тази празнота може да се запълни само от Бог, Който ни дава пълнотата на Иисус.

Да вземем забавлението без щастие, много преобладаващо днес явление. Ние сме неспокойни по толкова много начини, но в един момент чуваме думите на Христос: “Елате при Мен вие които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам покой”. Можем да си спомним за Августин, който напуснал Северна Африка и отишъл в Рим; той имал любовница, спал с жени, но някъде надълбоко в себе си той нямал покой. Тогава един ден той се покръстил и станал християни. Августин написал и хубава молитва: “Господи, направил си ни за Теб и нашите сърца са неспокойни, докато не открият покой при Теб.”

Или да се замислим за познанствата без приятели, или за самотата. Едно от великите неща на това да бъдеш християнин е, че ти внезапно ставаш част от семейството на Бог.

Най-сетне, ние живеем в свят, който изпитва невероятен дефицит на надежда. Аз познавах Дейвид Уотсън много добре. Всъщност той беше в моя дом точно четири месеца, преди да умре от рак, който беше диагностициран година по-рано. Едно от нещата, които най-много ме впечатли относно Дейвид беше неговата способност да се изправи срещу смъртта; той имаше тази велика надежда. Има още една поговорка: “Църквата е единствената организация на света, която никога не губи своя член при неговата смърт.” Когато Дейвид умря, аз писах на майка му, която в отговор цитираше думи на Дейвид: “За християнина най-доброто все още предстои”. В свят, в който надеждата отсъства, в който смъртта е последното нещо, за което ние, хората, се замисляме, християните могат да погледнат смъртта в очите и да повторят думите на св. Павел: “О, смърте, къде ти е жилото? О, аде, къде ти е победата? Благодаря на Бог, Който ни дава победа чрез Господ Иисус Христос.”

Това е моето послание; светът около нас може да каже спокойно, че това е пълна глупост, но аз отговарям, че мъдростта на този свят е нищо в очите на Бог. Евангелието, което толкова много хора ненавиждат, всъщност притежава отговорите; то е Божия сила за спасение на всички вярващи.

Но аз споменах и че в днешния свят доминира сексът без любов. Сърцевината на християнското послание, сърцевината на великденското послание е, че Бог обича света и че Той обича всеки един от нас. Харесвам историята, която се разказва за известния швейцарски теолог Карл Барт, който отишъл в САЩ, за да изнесе лекции в американски теологически колежи. В края на една от лекциите, по-време на частта за въпроси и отговори, един студент го попитал: Коя е най-великата мисъл, която е минавала някога през ума ви? Имало известно затишие; този блестящ американски студент бил сигурен, че лекторът е затруднен. За момент Барт заровил глава в ръцете си, след това вдигнал глава и казал: “Иисус ме обича и го знам, защото го пише в Библията ей там!” Ако сте забравили всичко, което чухте тази вечер, вярвам, че няма да забравите това!

В свят, в който властва сексът, а не любовта, в света, в който изглежда, че никой не обича и на никой не му пука, всеки път, в който наближим Скръбния Петък и се замислим за Иисус, умрял на кръста, и за Неговото възкресение от мъртвите, ние си спомняме, че “Бог толкова обикна света, че отдаде своя единороден Син, за да може всеки, който вярва в Него да не погине, а да има вечен живот.” (Йоан, 3:16). Това е посланието. Безумие за този свят, но в действителност Божия сила за спасение.

ПРИСЪДА

В заключение можем да се запитаме какво следва от това послание, какво трябва да направим в отговор? Никой адвокат не се появява в съда, без да настоява за присъда. Аз също изисквам присъда, последно решение. Смея да кажа, че ако сме схванали това, за което говорих тази вечер, а именно, че това толкова мразено послание е Божията сила за спасение, тогава ние трябва да предприемем нещо.

Най-напред, ние трябва да приложим посланието към нашия собствен живот. Мисля, че най-доброто определение, което съм чувал, за това какво значи да си християнин е, че да си християнин е подобно на това един просяк да казва на друг просяк откъде да си вземе хляб. Стоя тук пред вас тази вечер само като просяк, който казва на друг просяк къде е хлябът.

След като сме приложили посланието към нашия собствен живот, следващото нещо, което трябва да направим е да го проявим пред другите. Иисус каза някои много забележителни неща относно християните: Той каза, че ние сме светлината на света. Във всяка църква, във всеки кръг, в който се срещат християни, включително и християнското адвокатско общество, ние трябва да разкриваме силата на Евангелието.

Една от най-вълнуващите истории, която чух наскоро, идваше от безрадостната ситуация на миньорската стачка. Полицай християнин, живеещ в Честър, беше привикан в Нотингам за да изпълни дълга си по охрана на стачката, имаше ужасно насилие от страна на стачкуващите миньори и това беше много неприятен опит за полицая. Последното лято полицаят и жена му бяха в християнски почивен център и жената се озовала в голф надпревара с млад мъж, когото тя не била срещала преди. Докато играели на игрището за голф, те открили, че и двамата са християни. Жената признала, че е женена за полицай, а за нейно голямо учудване младият мъж се представил като миньор, като един от стачкуващите миньори. Съпругът й пък се състезавал с друг млад мъж, който се оказал също миньор, но не от стачкуващите. И четиримата се събрали по-късно и открили, че въпреки огромните разлики в техните позиции в обществото, те имат нерушимо единство в Христос. Ето това имам предви под засвидетелстване на Евангелието.

Приложете го към вашия живот, доказвайте го пред света и най-сетне – проповядвайте го! Повечето от нас тази вечер може би са християни, но аз искам да отправя предизвикателство към вас. Срамувате ли се от вашата вяра? Проповядвате ли смело Евангелието на Иисус?

Тъй като това е християнското адвокатско общество и наш президент е Лорд Денинг, ще завърша с негови думи, написани преди няколко години, но приложими и днес: “Достатъчно дълго останахме далеч от вярата на нашите бащи. Нека да се завърнем към нея, защото тя е единственото нещо, което може да ни спаси.”


Преводът е направен по: Val Grieve, An address given at the London Easter Meeting of the Lawyers’ Christian Fellowship on April 1, 1985, at Niblett Hall, Temple, London, England, In: Global journal of classical theology, Vol. 1