вторник, 1 февруари 2011 г.

Истина и толерантност, мисли за религията и етиката от Махатма Ганди








Под религия аз нямам предвид формалната религия или общоприетата религия, а тази, която е в основата на всички религии, която ни довежда лице в лице с нашия Създател.


Но добронамерена или злонамерена е тази Висша Сила? За мен тя е изцяло добронамерена. Тъй като мога да видя как насред смъртта животът упорства, как насред лъжата истината устоява, как насред тъмнината има светлина. Ето защо и заключавам, че Бог е Живот, Истина, Светлина. Той е Любов. Той е Върховен Бог.


Но не е Бог този, който задоволява само интелекта. За да бъде Бог Бог, той трябва да покори сърцето и да го преобрази. Той трябва всецяло да изрази себе си и в най-малките жестове на своя поклонник. Това е възможно само чрез истинско осъзнаване на истината, непостижима за петте сетива. Сетивните възприятия могат да бъдат измамни, колкото и реални да ни изглеждат на пръв поглед. Когато обаче има осъзнаване отвъд сетивата, то е непогрешимо. Просветлението се доказва не чрез външни свидетелства, а чрез преобразения характер на този, който е усетил Божието присъствие в себе си. Такова е истинното свидетелство на неизброими пророци и мъдреци от много страни и различни епохи. Да отхвърлиш това свидетелство е равнозначно на това да се отречеш от истината за себе си.


За мен Бог е Истина и Любов; Той е етика и морал; Той е безстрашие. Той е Източникът на Живота и Светлината и все пак е отвъд тях. Бог е съвест. Той е дори атеизма на атеиста... Той трансцендира речта и разума. Той е личен Господ за тези, които се нуждаят от личното му присъствие. Той е въплътен Бог за тези, които се нуждаят от допира му. Той е най-чистата същност. Той просто Е за тези, които имат вяра. Той е всичко за всички. Той е в нас, но и отвъд нас...


Аз съм само една окаяна, борбена душа, копнееща да бъде ИЗЦЯЛО добра – изцяло истинна и изцяло безстрастна (лишена от гняв и омраза) в мисъл, слово и действия. Но съм и душа, която все не успява да достигне идеала, който съзнава като истина. Изкачването е болезнено, но тази болка е едно положително удоволствие за мен. Всяка стъпка ме кара да се чувствам по-силен и по-готов за следващата.


Стремя се да виждам Бог чрез службата си на човечеството, тъй като знам, че Той не е нито на небето, нито някъде долу, а във всеки един от нас.


Религиите са различни пътища, срещащи се в една точка. Какво значение има, че тръгваме по различни пътища, след като стигаме до една и съща цел? В действителност, има точно толкова религии, колкото и индивидуалности.


Ако човек достигне до сърцето на своята собствена религия, той е достигнал до същността и на всички останали.


След дълъг размисъл и опитност аз стигнах до извода, че (1) всички религии са истинни; (2) всички имат по някоя грешка; (3) и че всички са ми точно толкова скъпи, колкото моя собствен индуизъм, точно както всички хора трябва да са ни скъпи като роднини. Благоговението ми към останалите вероизповедания е същото като благоговението ми към моето собствено; затова и не ми минава мисъл за покръстване на друговерците.


Също както дървото има само един дънер, но множество клони и листа, така съществува само една истинска и съвършена Религия, разклоняваща се поради човешкото многообразие. Единствената Религия е отвъд словото. Несъвършените хора обаче я обличат в думи, за да господстват, а техните думи на свой ред се интерпретират от също толкова несъвършени читатели. Чия интерпретация е правилната? Всеки е прав за себе си, но не е възможно всички да са се объркали. Оттук възниква и необходимоста от толерантност, която НЕ означава безразличие към нашата собствена религия, а по-интелигентна и по-чиста любов към нея. Истинската толерантност ни дарява с духовно проникновение, което е толкова далеч от фанатизма, колкото Северния от Южния полюс. Истинското познание за религията събаря преградите между две вери.


Желанията и мотивите ни могат да се разделят в две графи – себични и несебични. Всички себични желания са неморални, докато желанието да се развиваме с оглед на това да бъдем по-полезни на другите е изцяло морално. Най-висшият морален закон гласи, че ние неуморно трябва да се трудим за доброто на човечеството.


Аз не поддържам възгледа, че всичко древно е добро само защото е древно. Не се отказвайте от дадената ви свише способност за размисъл, когато се изправите пред някаква древна традиция. Всяка традиция, която е несъвместима с морала, трябва да бъде прокудена. Отхвърлянето на хората от по-нисшите касти (бел. прев. забранaта дори да се докосваш до тези хора, които са провъзгласени за untouchable) може да се смята за древна индуистка традиция, също както и детското вдовство или браковете на деца, но въпреки това те си остават отблъскващи вярвания, суеверни практики. Аз бих заличил на часа подобни традиции, ако имах тази власт.


Аз съм неудържим оптимист, тъй като вярвам в себе си. Това звучи много арогантно, нали? Но го казвам от дълбините на смирението. Вярвам във висшата божия сила. Вярвам в истината. Следователно, нямам съмнения относно бъдещето на моята държава или относно бъдещето на човечеството.


Преводът е направен по: All men are brothers – life and thoughts of Mahatma Gandhi, compiled and edited by Krishna Kripalani, 1969