сряда, 19 май 2010 г.

Четири житейски закона, разпръскващи фантомите на страха (Сър Джон Темпълтън)


“Светлината на разума разпръсква фантомите на страха” (Ели Харолд)



Един възрастен мъж привикал трите си деца и им казал: “Животът ми на Земята е близко до своя край. Аз имам много малко материално богатство, което да ви оставя. Все пак нося със себе си и четири житейски закона, които, с изключение на вас самите, са били най-ценните ми богатства за дълги години. Ако приемете тези съкровища в сърцата и умовете си, бихте могли да сте сред най-щастливите хора на света. И истинското щастие ще ви отведе далеч в живота.

Трите му деца отвърнали в унисон, “Кажи ни, татко. Какви са съкровищата?” Старецът се усмихнал в замяна на всеки един от тях и продумал: “Първо, изпълнете сърцата си с безгранична любов. Когато сърцето на човека е пълно с любов, няма място за второстепенни неща. Няма място за страх в любовта. Съвършената любов прогонва страха. Страхът носи със себе си болките на осъждението и никой, който се страхува, не е достигнал все още съвършенството на безграничната любов. Обичайте враговете си и правете добро на всички, а любовта ще донесе собствената си отплата. И най-вече, не само се стремете да излъчвате любов към всички, които срещате, но също така помагайте на другите да се възраждат чрез любовта.”

“Второ, изпълнете ума си с разбиране. Когато умът на човека търси знание за всяка част от Божието творение, няма място за страха. Светлината на разума разпръсква фантомите на страха, които не са нищо повече от мрачни призраци, населяващи пределите на бездейния ум. Научете се да разпознавате илюзиите, обкръжаващи страха. Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, а и на вас никога няма да ви липсват средствата да се справите с която и да е ситуация. Духът винаги е присъстващ.”

“Трето, изпълнете умовете и сърцата си с благодарност. Оценявайте това, което имате, и бъдете благодарни за мястото, на което се намирате във вашето духовно пътуване. Всеки от вас е благословен с много дарове и благодарността ще продължи да изпълва сърцата ви с радостно чувство на приемане и ценене на всичко, което се появява на пътя ви. Прекарвайте време, предлагайки подкрепа на тези, които може да се окаже, че не са такива късметлии. Независимо колко богат или беден е човек, всеки може да дари нещо на другиго. Това може да ви помогне да разширите хоризонтите си в много различни сфери на живота. Ако точно в този момент създадете в съзнанието си място за благодарност и възхваление, няма да остане пространство за страха, и вие може да заживеете още по-радостно в настоящия момент.”

“Най-сетне, гордейте се с това, което сте, и с това, което сте извършили, но го балансирайте посредством духа на дълбокото смирение. Ако откриете, че таите мисли на надменност и самонадеяност, припомнете си закона за смирението, преди вселената да ви го е припомнила! Смирението е път към по-дълбоко разбиране. Творецът обича всички нас еднакво и любовта му е неизчерпаема. Неговият Дух е подобен на воден поток, а ние сме като прекрасни извори, захранвани от Неговите речни води. Всеки един от нас е такъв извор и наша е задачата да пазим проливите отворени, за да може Божият Дух да се носи свободно. На всеки един от нас му е била дадена свободна воля и ум, който в самия себе си е творческа сила. Помнете все пак, че хората са само мънички, преходни части от реалността, части от безграничния, безвремеви Творец, Когото някои наричат Бог. Бог надвишава безкрайно всяко човешко понятие и е отвъд човешкото разбиране.”

“Мои възлюбени деца, обширен е килимът, който Бог е постлал за вашите съдби, и красиви са цветовете, които Той е дал на всеки един от вас. Радвайте се толкова често, колкото можете. Бъдете преизпълнени с блясъка на божествената любов. Нека очите ви да искрят с гения на безкрайния Ум. Обсипвайте вашия свят с мисли, чувства, думи и дела, които свидетелстват, че сте деца на вселената!”

С тези думи старецът събрал децата си в своите обятия и любовта избърсала сълзите от очите на всинца!

Всеки път, когато престанем да гледаме страха в очите, можем да се сдобием със сила и смелост и да израстваме уверени. Защо се случва така? Би ли могло поведение, основано на страха, да открехне някога вратата на успеха в която и да е фаза от нашия живот? Как бихме могли да преобразуваме неприятните за нас самите реакции, основани на страха, в благословения за нас и за другите? Как може поемането на отговорност за ситуациите в живота ни да ни помогне да премахнем мислите и чувствата, породени от страха? Как би могла една позитивна и радостна мисловна нагласа да прогони мрачните мисли? Каква роля може да играе молитвата/медитацията в освобождаването от страха? Как би могло посрещането дори на най-трудните ситуации със спокойствие, търпение и разбиране да отстрани съмнението и страха?...


Преводът е направен по: Sir John Templeton, Wisdom from World Religions – pathways toward Heaven on Earth, 2002