вторник, 8 юни 2010 г.

Вярата, която спасява; Джеймс Алън


Казвано е неведнъж, че животът и характерът на човека са резултат от неговата вяра; но също така се знае, че вярата няма нищо общо с живота на човека. Всъщност и двете твърдения са верни. Противоречието и несъвместимостта на тези две твърдения са само привидни и бързо се разсейват, когато си припомним, че съществуват два изцяло различни вида вяра, а именно – да вярваш с главата си и да вярваш със сърцето си.


Умствената, интелектуалната вяра въобще не е фундаменталната и причиняващата; тя е повърхностна и последваща. Това, че този вид вяра няма никаква сила върху оформянето характера на човека, е очевидно за всеки обикновен наблюдател. Да вземем, например, шестима души от някое верозиповедание. Те не само поддържат обща теологическа вяра, а изповядват и съвсем еднакви убеждения във всеки елемент, но въпреки това техните характери са безкрайно различни. Единият ще бъде също толкова благороден, колкото другият е неблагороден; един ще е мек и възпитан, а друг – груб и раздразнителен; един ще е честен, друг – не; един ще се отдава на определени навици, които друг категорично ще отхвърля и така нататък. Всичко това ясно посочва, че теологическата вяра не е от най-значимите фактори в човешкия живот.


Теологическото убеждение на човека е просто неговото интелектуално мнение за вселената, Бог, Библията и т.н., а зад и под това умствено верую лежи здраво вкоренена скритата, тиха вяра на неговото сърце; и именно тази скрита сила оформя и насочва целия му живот. Именно това скрито убеждение прави нашите шест души, независимо от общата им теология, да бъдат толкова разнородни в своите действия – те просто се различават, що се отнася до жизнено важното убеждение на сърцето.


Какво, следователно, представлява тази скрита вяра на сърцето? Тя е това, което човек обича, към което се придържа и което подхранва дълбоко в душата си; защото той обича, придържа се и подхранва тези неща понеже вярва в тях; а вярвайки в тях, той ги практикува; затова и животът му е следствие от неговата вяра, но тази вяра няма никакво отношение към определено кредо, съдържащо неговото интелектуално убеждение. Човек не би се придържал към нищо, ако не вярва в него; вярата винаги предшества действието. Затова и човешките дела, човешкият живот – те са все плодове на неговата вяра.


Свещеникът и Левитът, които подминават ранения и безпомощен човек, са се придържали, без съмнение, много силно към теологическите доктрини на техните бащи – това е била интелектуалната им вяра. Но в своите сърца те не са вярвали в милостта и затова са живели и действали според тази си вяра. Добрият Самарянин може да е имал, а може и да е нямал определени теологически убеждения - не е било и потребно да има такива. Но в своето сърце той е вярвал в милосърдието и е действал съобразно това си убеждение.


Строго погледнато, съществуват само две убеждения, които живо засягат живота на човека – това е вярата в доброто и вярата в злото. Този, който вярва във всички тези неща, които са добри, ще ги обича и ще живее в и чрез тях; този, който вярва в нещата, които са нечисти и себични, ще ги обича и ще се придържа към тях. Дървото се познава по плодовете.


Убежденията на човек относно Бог, Исус и Библията са едно нещо; животът му, изразен в неговите действия, е нещо друго. Следователно, теологическите убеждения нямат значение. Но мислите, които таим; нагласата на духа ни към другите; нашите действия – тези и само тези определят и доказват дали сърцето на човека е прикрепено към правилното или погрешното.

Преводът е направен по: James Allen, Above Life's Turmoil, 2006

N.B. На следния сайт можете да четете абсолютно безплатно всички произведения на Джеймс Алън на английски: http://jamesallenlibrary.com/

сряда, 19 май 2010 г.

Четири житейски закона, разпръскващи фантомите на страха (Сър Джон Темпълтън)


“Светлината на разума разпръсква фантомите на страха” (Ели Харолд)



Един възрастен мъж привикал трите си деца и им казал: “Животът ми на Земята е близко до своя край. Аз имам много малко материално богатство, което да ви оставя. Все пак нося със себе си и четири житейски закона, които, с изключение на вас самите, са били най-ценните ми богатства за дълги години. Ако приемете тези съкровища в сърцата и умовете си, бихте могли да сте сред най-щастливите хора на света. И истинското щастие ще ви отведе далеч в живота.

Трите му деца отвърнали в унисон, “Кажи ни, татко. Какви са съкровищата?” Старецът се усмихнал в замяна на всеки един от тях и продумал: “Първо, изпълнете сърцата си с безгранична любов. Когато сърцето на човека е пълно с любов, няма място за второстепенни неща. Няма място за страх в любовта. Съвършената любов прогонва страха. Страхът носи със себе си болките на осъждението и никой, който се страхува, не е достигнал все още съвършенството на безграничната любов. Обичайте враговете си и правете добро на всички, а любовта ще донесе собствената си отплата. И най-вече, не само се стремете да излъчвате любов към всички, които срещате, но също така помагайте на другите да се възраждат чрез любовта.”

“Второ, изпълнете ума си с разбиране. Когато умът на човека търси знание за всяка част от Божието творение, няма място за страха. Светлината на разума разпръсква фантомите на страха, които не са нищо повече от мрачни призраци, населяващи пределите на бездейния ум. Научете се да разпознавате илюзиите, обкръжаващи страха. Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, а и на вас никога няма да ви липсват средствата да се справите с която и да е ситуация. Духът винаги е присъстващ.”

“Трето, изпълнете умовете и сърцата си с благодарност. Оценявайте това, което имате, и бъдете благодарни за мястото, на което се намирате във вашето духовно пътуване. Всеки от вас е благословен с много дарове и благодарността ще продължи да изпълва сърцата ви с радостно чувство на приемане и ценене на всичко, което се появява на пътя ви. Прекарвайте време, предлагайки подкрепа на тези, които може да се окаже, че не са такива късметлии. Независимо колко богат или беден е човек, всеки може да дари нещо на другиго. Това може да ви помогне да разширите хоризонтите си в много различни сфери на живота. Ако точно в този момент създадете в съзнанието си място за благодарност и възхваление, няма да остане пространство за страха, и вие може да заживеете още по-радостно в настоящия момент.”

“Най-сетне, гордейте се с това, което сте, и с това, което сте извършили, но го балансирайте посредством духа на дълбокото смирение. Ако откриете, че таите мисли на надменност и самонадеяност, припомнете си закона за смирението, преди вселената да ви го е припомнила! Смирението е път към по-дълбоко разбиране. Творецът обича всички нас еднакво и любовта му е неизчерпаема. Неговият Дух е подобен на воден поток, а ние сме като прекрасни извори, захранвани от Неговите речни води. Всеки един от нас е такъв извор и наша е задачата да пазим проливите отворени, за да може Божият Дух да се носи свободно. На всеки един от нас му е била дадена свободна воля и ум, който в самия себе си е творческа сила. Помнете все пак, че хората са само мънички, преходни части от реалността, части от безграничния, безвремеви Творец, Когото някои наричат Бог. Бог надвишава безкрайно всяко човешко понятие и е отвъд човешкото разбиране.”

“Мои възлюбени деца, обширен е килимът, който Бог е постлал за вашите съдби, и красиви са цветовете, които Той е дал на всеки един от вас. Радвайте се толкова често, колкото можете. Бъдете преизпълнени с блясъка на божествената любов. Нека очите ви да искрят с гения на безкрайния Ум. Обсипвайте вашия свят с мисли, чувства, думи и дела, които свидетелстват, че сте деца на вселената!”

С тези думи старецът събрал децата си в своите обятия и любовта избърсала сълзите от очите на всинца!

Всеки път, когато престанем да гледаме страха в очите, можем да се сдобием със сила и смелост и да израстваме уверени. Защо се случва така? Би ли могло поведение, основано на страха, да открехне някога вратата на успеха в която и да е фаза от нашия живот? Как бихме могли да преобразуваме неприятните за нас самите реакции, основани на страха, в благословения за нас и за другите? Как може поемането на отговорност за ситуациите в живота ни да ни помогне да премахнем мислите и чувствата, породени от страха? Как би могла една позитивна и радостна мисловна нагласа да прогони мрачните мисли? Каква роля може да играе молитвата/медитацията в освобождаването от страха? Как би могло посрещането дори на най-трудните ситуации със спокойствие, търпение и разбиране да отстрани съмнението и страха?...


Преводът е направен по: Sir John Templeton, Wisdom from World Religions – pathways toward Heaven on Earth, 2002

понеделник, 22 март 2010 г.

Духовни стихове за вяра, надежда и любов (от Марто)

















БАЛКОНЪТ МИ ГОВОРИ

Следобед е... Балконът ми говори.
На мене - слепия - разказва за живота;
за изгреви, посрещнати без щори,
за залези, проводени с охота
до гарата...и обещали да се върнат;
за небеса, по-нежни от коприна,
които галят и сърцата от цимент;
за птици, пеещи в комина,
за просяци, без пукнат цент,
но със трохи в джобовете - за гълъби...;
за пътища, обрасли със съдби,
за куфарите, вечно пълни със надежди,
за хора грешни и потайни, ала нивга зли,
за смехове, кавги, раздели, срещи,
редуващи се без закон във недоплетените прежди...
Събудих се. Балконът спеше.
Завих го през глава и се прибрах.
На заранта разбрах, че съм прогледнал.
Приготвих куфара, излязох и запях.



ПРОЛЕТНО

И сякаш никога не е била
такава пролет, пълна със утеха!
И сякаш винаги ще е така,
когато в сън отмине нашата несрета!
Овошките ще носят вечен цвят,
изпълващ с аромата си душите,
които също ще цъфтят,
защото ще са вечни дните.
Животни кротко ще пасат
тревата - мир от сочните поляни.
А хората смирени ще вървят
по топли улици с любов застлани.
И храм ще бъде всеки кът,
а вътре - светлина - покорство.
Живот и Истина, и Път
ще славим всички без притворство.
Сънят ни - хор от гласове /на ангели/,
които ще ни будят със целувка.
Денят ни - вечно млад, без страхове,
защото Бог ще ни сроди с милувка.

И бъдещето ще е настояще,
извезано в безсмъртно колело.
Във него всички ще сме зрящи,
защото "аз" и "ти" ще са едно.
Агнецът ще ни е покой,
а ние ще омиваме крака -
без фалш, без театър, без порой
от маските на призрачна мъгла.
Най-сетне: Няма да живеем на хартия!
Дърветата ще бъдат ценни същества.
А то без друго словото е жива свята сила,
с която Любовта сразява всякаква лъжа.


ЗАВРЪЩАНЕ

Да се завърнеш...ала где?
Когато пътищата вече са изминати.
Когато песента ти се опитва да замре.
Когато няма даже жар в камините.
Когато давиш се във кърваво море,
облечен в чумата "единствено" с любов.
Да се завърнеш...ала где?
Когато майчица продала е имота,
за да спаси душата от позор.
Когато счупени сълзят иконите -
последен пристан за изстрадалия взор.
Когато всеки спомен е илюзия.
Да се завърнеш...ала где?
Във себе си се връщай, скитнико,
където пътищата са без край.
Във себе си поспри и вслушай се,
но не заключвай новопостроения си Рай.
А закърпи балтона си със обич
и приготви за чумавите нежност.
Скови си лодка, сътвори си музика
и приюти света във свойта свята крепост.