Духовни стихове за вяра, надежда и любов (от Марто)

БАЛКОНЪТ МИ ГОВОРИ

Следобед е... Балконът ми говори.
На мене - слепия - разказва за живота;
за изгреви, посрещнати без щори,
за залези, проводени с охота
до гарата...и обещали да се върнат;
за небеса, по-нежни от коприна,
които галят и сърцата от цимент;
за птици, пеещи в комина,
за просяци, без пукнат цент,
но със трохи в джобовете - за гълъби...;
за пътища, обрасли със съдби,
за куфарите, вечно пълни със надежди,
за хора грешни и потайни, ала нивга зли,
за смехове, кавги, раздели, срещи,
редуващи се без закон във недоплетените прежди...
Събудих се. Балконът спеше.
Завих го през глава и се прибрах.
На заранта разбрах, че съм прогледнал.
Приготвих куфара, излязох и запях.



ПРОЛЕТНО

И сякаш никога не е била
такава пролет, пълна със утеха!
И сякаш винаги ще е така,
когато в сън отмине нашата несрета!
Овошките ще носят вечен цвят,
изпълващ с аромата си душите,
които също ще цъфтят,
защото ще са вечни дните.
Животни кротко ще пасат
тревата - мир от сочните поляни.
А хората смирени ще вървят
по топли улици с любов застлани.
И храм ще бъде всеки кът,
а вътре - светлина - покорство.
Живот и Истина, и Път
ще славим всички без притворство.
Сънят ни - хор от гласове /на ангели/,
които ще ни будят със целувка.
Денят ни - вечно млад, без страхове,
защото Бог ще ни сроди с милувка.

И бъдещето ще е настояще,
извезано в безсмъртно колело.
Във него всички ще сме зрящи,
защото "аз" и "ти" ще са едно.
Агнецът ще ни е покой,
а ние ще омиваме крака -
без фалш, без театър, без порой
от маските на призрачна мъгла.
Най-сетне: Няма да живеем на хартия!
Дърветата ще бъдат ценни същества.
А то без друго словото е жива свята сила,
с която Любовта сразява всякаква лъжа.


ЗАВРЪЩАНЕ

Да се завърнеш...ала где?
Когато пътищата вече са изминати.
Когато песента ти се опитва да замре.
Когато няма даже жар в камините.
Когато давиш се във кърваво море,
облечен в чумата "единствено" с любов.
Да се завърнеш...ала где?
Когато майчица продала е имота,
за да спаси душата от позор.
Когато счупени сълзят иконите -
последен пристан за изстрадалия взор.
Когато всеки спомен е илюзия.
Да се завърнеш...ала где?
Във себе си се връщай, скитнико,
където пътищата са без край.
Във себе си поспри и вслушай се,
но не заключвай новопостроения си Рай.
А закърпи балтона си със обич
и приготви за чумавите нежност.
Скови си лодка, сътвори си музика
и приюти света във свойта свята крепост.