Казвано е неведнъж, че животът и характерът на човека са резултат от неговата вяра; но също така се знае, че вярата няма нищо общо с живота на човека. Всъщност и двете твърдения са верни. Противоречието и несъвместимостта на тези две твърдения са само привидни и бързо се разсейват, когато си припомним, че съществуват два изцяло различни вида вяра, а именно – да вярваш с главата си и да вярваш със сърцето си.
Умствената, интелектуалната вяра въобще не е фундаменталната и причиняващата; тя е повърхностна и последваща. Това, че този вид вяра няма никаква сила върху оформянето характера на човека, е очевидно за всеки обикновен наблюдател. Да вземем, например, шестима души от някое верозиповедание. Те не само поддържат обща теологическа вяра, а изповядват и съвсем еднакви убеждения във всеки елемент, но въпреки това техните характери са безкрайно различни. Единият ще бъде също толкова благороден, колкото другият е неблагороден; един ще е мек и възпитан, а друг – груб и раздразнителен; един ще е честен, друг – не; един ще се отдава на определени навици, които друг категорично ще отхвърля и така нататък. Всичко това ясно посочва, че теологическата вяра не е от най-значимите фактори в човешкия живот.
Теологическото убеждение на човека е просто неговото интелектуално мнение за вселената, Бог, Библията и т.н., а зад и под това умствено верую лежи здраво вкоренена скритата, тиха вяра на неговото сърце; и именно тази скрита сила оформя и насочва целия му живот. Именно това скрито убеждение прави нашите шест души, независимо от общата им теология, да бъдат толкова разнородни в своите действия – те просто се различават, що се отнася до жизнено важното убеждение на сърцето.
Какво, следователно, представлява тази скрита вяра на сърцето? Тя е това, което човек обича, към което се придържа и което подхранва дълбоко в душата си; защото той обича, придържа се и подхранва тези неща понеже вярва в тях; а вярвайки в тях, той ги практикува; затова и животът му е следствие от неговата вяра, но тази вяра няма никакво отношение към определено кредо, съдържащо неговото интелектуално убеждение. Човек не би се придържал към нищо, ако не вярва в него; вярата винаги предшества действието. Затова и човешките дела, човешкият живот – те са все плодове на неговата вяра.
Свещеникът и Левитът, които подминават ранения и безпомощен човек, са се придържали, без съмнение, много силно към теологическите доктрини на техните бащи – това е била интелектуалната им вяра. Но в своите сърца те не са вярвали в милостта и затова са живели и действали според тази си вяра. Добрият Самарянин може да е имал, а може и да е нямал определени теологически убеждения - не е било и потребно да има такива. Но в своето сърце той е вярвал в милосърдието и е действал съобразно това си убеждение.
Строго погледнато, съществуват само две убеждения, които живо засягат живота на човека – това е вярата в доброто и вярата в злото. Този, който вярва във всички тези неща, които са добри, ще ги обича и ще живее в и чрез тях; този, който вярва в нещата, които са нечисти и себични, ще ги обича и ще се придържа към тях. Дървото се познава по плодовете.
Убежденията на човек относно Бог, Исус и Библията са едно нещо; животът му, изразен в неговите действия, е нещо друго. Следователно, теологическите убеждения нямат значение. Но мислите, които таим; нагласата на духа ни към другите; нашите действия – тези и само тези определят и доказват дали сърцето на човека е прикрепено към правилното или погрешното.
