Любовта не е себична
В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит. – Римляни 12:10
Живеем в свят, който е влюбен в “аза”. Съвременната култура ни учи да се фокусираме върху външния си вид, чувствата и личните страсти като основен наш приоритет. И както изглежда, целта на всичко това е да се преследва най – голямото възможно щастие. Опасността от такъв начин на мислене обаче става болезнено видима, когато двама души пристъпят в брак.
Ако е съществувала някога дума, базисно противоположна на любовта, това е себичността. За жалост, себичността е нещо, вкоренено във всеки човек още от самото му раждане. Можем да я наблюдаваме в поведението на децата, а често и в начина, по който възрастните се отнасят един към друг. Почти всеки грях, който някога е бил извършен, може да бъде изведен от някакъв себичен мотив. Себичността е черта, която мразим у другите, но оправдаваме у себе си. Все пак, не би трябвало да посочваме начините, по които брачният партньор проявява егоизма си, без да признаваме, че ние самите също можем да бъдем егоисти. Това би било лицемерно. Защо имаме толкова ниски критерии към себе си, но поддържаме високите си очаквания към половинката си? Отговорът е горчив хап за преглъщане – ние всички сме себични.
Когато съпругът поставя собствените си интереси, желания и приоритети преди съпругата си, това е знак за себичност. Когато съпругата непрекъснато се оплаква от времето и енергията, които отделя, за да посрещне нуждите на мъжа си, това е знак за себичност. Но любовта “не търси своето” (1 Коринтяни 13:5). Двойките, които се обичат – онези, които се радват на истинската цел на брака – са решени да се грижат добре за другото несъвършено човешко същество, с което споделят живота си. Причината за това е, че истинската любов винаги търси начини, по които да каже “да”.
Иронично е как дори привидно благородни действия могат да бъдат подбудени от егоизма, ако в основата им лежи желанието да се хвалиш или да получиш признание. Дори ако направиш нещо добро, но го използваш, за да манипулираш съпруга или съпругата си, ти все още си егоистичен. В крайна сметка човек взема решения или от любов към другите, или от любов към себе си.
Любовта е удовлетворена единствено в благополучието на другите. Не можем да действаме, водени едновременно от истинска любов и себичност. Избирайки да обичаме брачния си партньор, ние решаваме да кажем “не” на нашите желания, така че да кажем “да” на неговите потребности. Това означава да поставим щастието на другия над нашето собствено. Но това не значи, че никога няма да изпитаме щастие, а че няма да отречем щастието на другия, за да му се наслаждаваме сами.
Любовта също води и до вътрешна радост. Когато поставите на първо място благоденствието на вашия партньор, ще постигнете удовлетворение, непостижимо чрез егоистичните действия. Това удовлетворение е привилегия, която Бог е създал и е запазил само за тези, които проявяват истинска любов. Истината е, че когато отстъпите от правата си заради партньора си, вие се сдобивате с възможността да “загубите” себе си в името на по – висшата цел на брака.
Никой не ви познава така добре както вашия брачен партньор. Това означава, че никой не би усетил по – бързо промяната, когато доброволно започнете да жертвате вашите нужди и желания само и само за да сте уверени, че неговите или нейните нужди са удовлетворени. Ако ви е трудно да жертвате вашите собствени желания в полза на съпруга/та ви, следователно имате по – дълбок проблем със себичността си, отколкото смятате.
Запитайте се следните въпроси:
· Желая ли наистина най – доброто за моя съпруг/съпруга?
· Желая ли той/тя да се чувства обичан от мен?
· Вярва ли партньорът ми, че му желая най – доброто?
· Според него/нея себе си ли поставям на първо място?
Независимо дали ви харесва или не, вие имате определена репутация в очите на другите, особено в очите на половинката ви. Но дали това е репутация на човек, способен да обича? Помнете, вашият брачен партньор също е изправен пред предизвикателството да обича една себична личност. Затова проявете първи истинска любов към другия, като запазвате реализма си. И когато споделите тази любов, и двамата ще се чувствате много по-удовлетворени.
“Не правете нищо, водени от себичност и празна надутост, а със смиреномъдрие нека всеки да смята другия за по-важен от себе си.” (Послание на ап. Павел до филипяни, 2:3)
Днешното Предизвикателство
Това, в което влагате своето време, енергия и пари, ще бъде важно за вас. Трудно е да се грижиш за нещо, в което не инвестираш. Наред с това да се въздържате от негативни коментари, купете на вашия съпруг/съпруга нещо, с което да му/й кажете “Мислих за теб днес.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар