“Предизвикателството на любовта”

Ден шести

Любовта не е раздразнителна

Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град. – Притчи, 16:32

Любовта трудно се обижда и бързо прощава. А вие, колко лесно се раздразвате или обиждате? Някои хора имат за мото: “Никога не пропускай изгодна възможност да се почувстваш разстроен заради половинката си.” Когато нещо се обърка, те извличат максимална изгода от случая, показвайки колко наранени или раздразнени са. Ала това е противоположна на любовта реакция. Да си раздразнителен, това значи да си близо до “острието на бръснача”; да си почти намушкан. Раздразнителните хора са винаги готови да отвърнат, да отмъстят.

Когато е под напрежение, любовта не се раздразва, не отвръща с жлъчност и злоба. Дребните проблеми не пораждат крайни реакции. Истината е, че любовта се гневи и се чувства наранена само и единствено когато има някаква законна и справедлива причина за това в очите на Бог. Любящият съпруг ще запази спокойствие и търпение, показвайки по този начин милост и сдържайки гнева си; и дума не може да става да се достига до ярост и насилие. Любящата съпруга не е прекалено докачлива и раздразнителна, а упражнява успешен емоционален самоконтрол. Тя избира да бъде цвете сред тръни и отговаря любезно при трънливи ситуации.

Ако сте водени от любовта, вие ще сте радост за човека около вас, а не грубиян. Затова се запитайте: “Спокоен бриз ли съм или буря, очакваща да се развихри?” Но защо всъщност хората стават раздразнителни? Съществуват поне две важни причини, които допринасят за това:

– Стрес. Стресът ви потиска, изтощава енергията ви, отслабва здравето ви и ви приканва да бъдете раздразнителни. Той може да бъде породен от проблеми във взаимоотношенията като спорове, разделение, язвителност; може да е плод на прекомерност: преумора с работа, с игра или прекалени харчове. Най – сетне, стресът може да се дължи на някакъв недостиг: липсата на достатъчно почивка, ядене или упражнения. Често си нанасяме удари сами на себе си с тези кинжали и това ни кара да бъдем лесно дразними.

Животът е маратон, а не спринт – това значи, че трябва да балансирате, да премисляте приоритетите си и да вървите с равна крачка. Твърде често обаче ние изхвърляме предпазливостта си на боклука и се устремяваме с пълна пара напред, правейки това, което смятаме за правилно на момента. Скоро обаче се борим за глътка въздух, брачните ни отношения се разстройват и ние сме готови да се сопнем. Нарастващото напрежение може да разруши нашето търпение и взаимоотношенията ни.

Библията ще ви помогне да избегнете нездравословния стрес. Тя учи, че трябва да допуснем любовта да ръководи взаимоотношенията ни, така че да не се улавяме в ненужни спорове (Послание на ап. Павел до колосяни, 3:12-14). Учи ни да се молим по време на нашите тревоги, наместо да се опитваме сами да се борим с тях (Послание до филипяни, 4:6-7); да споделяме отговорността, когато сме преуморени (Изход, 18:17-23); да избягваме преяждането и всяка прекомерност (Притчи 25:16).

Библията също така призовава да имаме своя шабат, своята еднодневна почивка всяка седмица, което ни позволява да отделим време, за да презаредим, да променим нагласата си и да добавим свеж полъх и ново свободно поле към нашата седмична програма. Като установявате мислено тези допълнителни пространства във вашия план, поставяте сигурни уплътнения между вас и напрежението около вас и намалявате по този начин стреса, който иначе ви държи в бойна готовност в присъствието на вашия съпруг/съпруга. Ала съществува и по-дълбока причина, която може да ви прави раздразнителни:

- Себичност. Когато си раздразнителен, сърцевината на проблема е основно в състоянието на твоето сърце (бел. игра на думи). Затова и Иисус е казал: “От онова, което препълва сърцето, говорят устата.” (Евангелие от Матей, 12:34). Някои хора са като лимони: когато животът ги притиска, те изливат кисел отговор. Други са по-скоро като праскови: когато са под напрежение, резултатът продължава да е все така сладък.

Лесната гневливост е знак за това, че там, където се предполага, че трябва да властва любовта, е налична скрита област на себичност или несигурност. Но себичността носи и много други маски. Похотта, например, е следствие от неблагодарността за това, което имаш, и от избора да ламтиш и да гориш по това, което е забранено. Когато сърцето е похотливо, то лесно става раздразнително и гневливо (Послание на ап. Яков, 4:1-4). Язвителността пуска корени, когато отговаряте по осъдителен начин и отказвате да се справите с гнева. Непреодоленият гняв на язвителния човек се проявява, когато той е провокиран (Послание на ап. Павел до ефесяни, 4:31). Алчността за повече пари и притежания ще ви потиска с неизпълнимите си желания (Първо послание на ап. Павел до Тимотей, 6:9-10). Тези ненаситни желания, съчетани с неудовлетворението, до което водят те, ви карат да нападате всеки, който стои на пътя ви. Надменността ви кара да действате грубо, за да защитите вашето его и репутация.

Тези подбуди никога не могат да бъдат удовлетворени. Но когато любовта влезе във вашето сърце, тя ви успокоява и ви подтиква да престанете да се фокусирате върху себе си. Тя разхлабва сграбчващата ви ръка и ви помага да се отскубнете от ненужните неща. Любовта ще ви подтикне да простите, наместо да задържате злобата; да бъдете благодарни, наместо ненаситни; да сте доволни, наместо да се втурвате към още дългове. Любовта ви окуражава да бъдете щастливи, когато някой друг успява, наместо да не заспивате от завист нощем. Любовта казва “сподели наследството”, а не “бий се със сродниците си.” Тя напомня да поставяме семейството преди повишението на работното място. Във всяко решение истинската любов в крайна сметка понижава нивото на стрес и ви помага да изхвърлите отровата, която действа вътре във вас. Най-сетне тя подбужда сърцето ви да отговори на вашия брачен партньор с търпение и насърчение, а не с гняв и раздразнение.

Днешното предизвикателство

Днес изберете да реагирате на трудните ситуации в брака си по любящ начин вместо с раздразнение. Може да започнете, като решите къде трябва да добавите свободни полета във вашия седмичен план. След това направете списък с всички погрешни подбуди в сърцето ви, подбуди, които трябва да отхвърлите от своя живот.

“Предизвикателството на любовта”

Ден пети

Любовта не е груба

Който става рано и благославя на висок глас ближния си, ще му се счете, като че го кълне. – Притчи 27:14

Нищо не събужда по-бързо раздразнението у другите от това да си груб. Грубостта означава ненужно да казвате или вършите неща, които са неприятни за човека около вас. Да бъдете груби – това значи да действате несъобразително, затормозяващо и дори дразнещо. В брака грубостта може да се прояви по различни начини: от яденето с пълна уста, през лошите навици на хранене като цяло чак до навика да правите саркастични забележки на своя съпруг/съпруга. Както и да гледате на това, на никого не е приятно да бъде с груб човек около себе си. Грубото поведение може да не значи нищо за този, който го практикува, но то е много неприятно за потърпевшите.

Както винаги, любовта има да каже нещичко и относно грубостта. Когато мъжът е воден от любовта, той съвсем целенасочено се държи по начин, който предразполага жена му да се чувства добре в негово присъствие. Ако пък тя наистина иска да го обича, съвсем целенасочено избягва неща, които го потискат или му причиняват неудобство. Основният извод е, че истинската любов се грижи за своите обноски.

Приемайки това, вие можете да придадете свеж полъх на вашия брак. Добрите обноски казват на съпруга/съпругата ви: “Аз те ценя достатъчно, за да упражнявам някаква форма на себеконтрол пред теб. Искам да съм човека, с когото ти е приятно да бъдеш.” Когато позволите на любовта да промени поведението ви – дори и в най-дребните неща – вие възстановявате атмосферата на почит във вашите взаимоотношения. Хората, които практикуват добър етикет, възпитават висока степен на уважение у околните.

В повечето случаи етикетът, който използвате у дома, е доста по-различен от този спрямо вашите приятели или дори спрямо напълно непознати. Вие може да ходите разярени или намусени из къщата, но когато на входната врата се позвъни, я отваряте усмихнати и благи. Така че, ако не позволите на любовта да ви мотивира да извършите необходимите промени във вашето поведение, качеството на вашата брачна връзка сериозно ще страда.

Жените са склонни да бъдат много по-внимателни в определени свои маниери в сравнение с мъжете, въпреки че те могат да бъдат груби по други начини. Затова и цар Соломон е казал, че “По-добре е да живееш в ъгъла на тавана, отколкото в къща, споделена със свадлива жена.” (Притчи, 25:24). Но мъжете са преди всичко тези, които трябва да научат важния урок, за който говори Библията: “Добре е на човека, който е милостив.” (Псалми, 112:5) Благоразумният мъж ще открие какво е уместно и след това ще настрои поведението си съгласно с него.

Съществуват две основни причини, поради които хората са груби: невежество и себичност – все лоши неща. Детето се ражда невежо за добрите обноски и се нуждае от много помощ и обучение. Възрастните разкриват своето невежество на друго равнище. Вие знаете правилата, но може да сте слепи за това как ги нарушавате или да сте прекалено себични, за да не ви интересува въобще това. Всъщност възможно е вие наистина да не осъзнавате колко неприятен може да е животът с вас.

Изпитайте себе си със следните въпроси:

· Как се чувства вашият съпруг/съпруга от начина, по който говорите или действате в тяхно присъствие?

· Как влияе поведението ви на чувството за достойнство и себеприемане на вашата половинка?

· Какво би казал/а вашият съпруг/съпруга: че сте божи дар или че сте по-скоро снизходителен/а и затормозяващ?

Ако мислите, че не вие, а вашата половинка се нуждае от промяна по отношение на грубостта, то вероятно страдате от лош случай на невежество, съпътстван от себичност. Помнете, любовта не е груба, тя ви води към по-висш модел на поведение. Искате ли вашия съпруг/съпруга да престане да върши нещата, които ви дразнят? Тогава време е да престанете да вършите това, което е неприятно за човека до вас. Ще бъдете ли достатъчно сериозни и любящи, за да откриете и избягвате поведението, което прави тежък живота на вашата половинка? Ще се осмелите ли да бъдете приятна личност?

Предлагаме ви три основни ръководни принципа, когато става въпрос за спазване на етикета във вашия брак:

1. Спазвайте Златното правило. Отнасяйте се към вашия брачен партньор така, както искате и той да се отнася към вас. (Евангелие от Лука, 6:31)

2. Без двойни стандарти. Бъдете поне толкова внимателни към вашия съпруг/съпруга, колкото сте обикновено към непознати и колеги.

3. Спазвайте изискванията на почитта. Вземете сериозно предвид това, което вашият съпруг/съпруга ви е помолил да правите или да не правите. Ако имате съмнения кои са тези неща, попитайте го!

Днешното предизвикателство

Попитайте вашия брачен партньор кои три неща във вашето поведение го карат да се чувства неприятно или направо го тласкат към раздразнение. Направете това, без да нападате вашата половинка и без да оправдавате поведението си. Запомнете, че това е картината на нещата от тяхна гледна точка.

"Предизвикателството на любовта" - продължение

Ден Трети

Любовта не е себична

В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит. – Римляни 12:10

Живеем в свят, който е влюбен в “аза”. Съвременната култура ни учи да се фокусираме върху външния си вид, чувствата и личните страсти като основен наш приоритет. И както изглежда, целта на всичко това е да се преследва най – голямото възможно щастие. Опасността от такъв начин на мислене обаче става болезнено видима, когато двама души пристъпят в брак.

Ако е съществувала някога дума, базисно противоположна на любовта, това е себичността. За жалост, себичността е нещо, вкоренено във всеки човек още от самото му раждане. Можем да я наблюдаваме в поведението на децата, а често и в начина, по който възрастните се отнасят един към друг. Почти всеки грях, който някога е бил извършен, може да бъде изведен от някакъв себичен мотив. Себичността е черта, която мразим у другите, но оправдаваме у себе си. Все пак, не би трябвало да посочваме начините, по които брачният партньор проявява егоизма си, без да признаваме, че ние самите също можем да бъдем егоисти. Това би било лицемерно. Защо имаме толкова ниски критерии към себе си, но поддържаме високите си очаквания към половинката си? Отговорът е горчив хап за преглъщане – ние всички сме себични.

Когато съпругът поставя собствените си интереси, желания и приоритети преди съпругата си, това е знак за себичност. Когато съпругата непрекъснато се оплаква от времето и енергията, които отделя, за да посрещне нуждите на мъжа си, това е знак за себичност. Но любовта “не търси своето” (1 Коринтяни 13:5). Двойките, които се обичат – онези, които се радват на истинската цел на брака – са решени да се грижат добре за другото несъвършено човешко същество, с което споделят живота си. Причината за това е, че истинската любов винаги търси начини, по които да каже “да”.

Иронично е как дори привидно благородни действия могат да бъдат подбудени от егоизма, ако в основата им лежи желанието да се хвалиш или да получиш признание. Дори ако направиш нещо добро, но го използваш, за да манипулираш съпруга или съпругата си, ти все още си егоистичен. В крайна сметка човек взема решения или от любов към другите, или от любов към себе си.

Любовта е удовлетворена единствено в благополучието на другите. Не можем да действаме, водени едновременно от истинска любов и себичност. Избирайки да обичаме брачния си партньор, ние решаваме да кажем “не” на нашите желания, така че да кажем “да” на неговите потребности. Това означава да поставим щастието на другия над нашето собствено. Но това не значи, че никога няма да изпитаме щастие, а че няма да отречем щастието на другия, за да му се наслаждаваме сами.

Любовта също води и до вътрешна радост. Когато поставите на първо място благоденствието на вашия партньор, ще постигнете удовлетворение, непостижимо чрез егоистичните действия. Това удовлетворение е привилегия, която Бог е създал и е запазил само за тези, които проявяват истинска любов. Истината е, че когато отстъпите от правата си заради партньора си, вие се сдобивате с възможността да “загубите” себе си в името на по – висшата цел на брака.

Никой не ви познава така добре както вашия брачен партньор. Това означава, че никой не би усетил по – бързо промяната, когато доброволно започнете да жертвате вашите нужди и желания само и само за да сте уверени, че неговите или нейните нужди са удовлетворени. Ако ви е трудно да жертвате вашите собствени желания в полза на съпруга/та ви, следователно имате по – дълбок проблем със себичността си, отколкото смятате.

Запитайте се следните въпроси:

· Желая ли наистина най – доброто за моя съпруг/съпруга?

· Желая ли той/тя да се чувства обичан от мен?

· Вярва ли партньорът ми, че му желая най – доброто?

· Според него/нея себе си ли поставям на първо място?

Независимо дали ви харесва или не, вие имате определена репутация в очите на другите, особено в очите на половинката ви. Но дали това е репутация на човек, способен да обича? Помнете, вашият брачен партньор също е изправен пред предизвикателството да обича една себична личност. Затова проявете първи истинска любов към другия, като запазвате реализма си. И когато споделите тази любов, и двамата ще се чувствате много по-удовлетворени.

“Не правете нищо, водени от себичност и празна надутост, а със смиреномъдрие нека всеки да смята другия за по-важен от себе си.” (Послание на ап. Павел до филипяни, 2:3)

Днешното Предизвикателство

Това, в което влагате своето време, енергия и пари, ще бъде важно за вас. Трудно е да се грижиш за нещо, в което не инвестираш. Наред с това да се въздържате от негативни коментари, купете на вашия съпруг/съпруга нещо, с което да му/й кажете “Мислих за теб днес.”