Четири житейски закона, разпръскващи фантомите на страха (Сър Джон Темпълтън)

“Светлината на разума разпръсква фантомите на страха” (Ели Харолд)

Един възрастен мъж привикал трите си деца и им казал: “Животът ми на Земята е близко до своя край. Аз имам много малко материално богатство, което да ви оставя. Все пак нося със себе си и четири житейски закона, които, с изключение на вас самите, са били най-ценните ми богатства за дълги години. Ако приемете тези съкровища в сърцата и умовете си, бихте могли да сте сред най-щастливите хора на света. И истинското щастие ще ви отведе далеч в живота.”

Трите му деца отвърнали в унисон, “Кажи ни, татко. Какви са съкровищата?” Старецът се усмихнал в замяна на всеки един от тях и продумал: “Първо, изпълнете сърцата си с безгранична любов. Когато сърцето на човека е пълно с любов, няма място за второстепенни неща. Няма място за страх в любовта. Съвършената любов прогонва страха. Страхът носи със себе си болките на осъждението и никой, който се страхува, не е достигнал все още съвършенството на безграничната любов. Обичайте враговете си и правете добро на всички, а любовта ще донесе собствената си отплата. И най-вече, не само се стремете да излъчвате любов към всички, които срещате, но също така помагайте на другите да се възраждат чрез любовта.”

“Второ, изпълнете ума си с разбиране. Когато умът на човека търси знание за всяка част от Божието творение, няма място за страха. Светлината на разума разпръсква фантомите на страха, които не са нищо повече от мрачни призраци, населяващи пределите на бездейния ум. Научете се да разпознавате илюзиите, обкръжаващи страха. Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, а и на вас никога няма да ви липсват средствата да се справите с която и да е ситуация. Духът винаги е присъстващ.”

“Трето, изпълнете умовете и сърцата си с благодарност. Оценявайте това, което имате, и бъдете благодарни за мястото, на което се намирате във вашето духовно пътуване. Всеки от вас е благословен с много дарове и благодарността ще продължи да изпълва сърцата ви с радостно чувство на приемане и ценене на всичко, което се появява на пътя ви. Прекарвайте време, предлагайки подкрепа на тези, които може да се окаже, че не са такива късметлии. Независимо колко богат или беден е човек, всеки може да дари нещо на другиго. Това може да ви помогне да разширите хоризонтите си в много различни сфери на живота. Ако точно в този момент създадете в съзнанието си място за благодарност и възхваление, няма да остане пространство за страха, и вие може да заживеете още по-радостно в настоящия момент.”

“Най-сетне, гордейте се с това, което сте, и с това, което сте извършили, но го балансирайте посредством духа на дълбокото смирение. Ако откриете, че таите мисли на надменност и самонадеяност, припомнете си закона за смирението, преди вселената да ви го е припомнила! Смирението е път към по-дълбоко разбиране. Творецът обича всички нас еднакво и любовта му е неизчерпаема. Неговият Дух е подобен на воден поток, а ние сме като прекрасни извори, захранвани от Неговите речни води. Всеки един от нас е такъв извор и наша е задачата да пазим проливите отворени, за да може Божият Дух да се носи свободно. На всеки един от нас му е била дадена свободна воля и ум, който в самия себе си е творческа сила. Помнете все пак, че хората са само мънички, преходни части от реалността, части от безграничния, безвремеви Творец, Когото някои наричат Бог. Бог надвишава безкрайно всяко човешко понятие и е отвъд човешкото разбиране.”

“Мои възлюбени деца, обширен е килимът, който Бог е постлал за вашите съдби, и красиви са цветовете, които Той е дал на всеки един от вас. Радвайте се толкова често, колкото можете. Бъдете преизпълнени с блясъка на божествената любов. Нека очите ви да искрят с гения на безкрайния Ум. Обсипвайте вашия свят с мисли, чувства, думи и дела, които свидетелстват, че сте деца на вселената!”

С тези думи старецът събрал децата си в своите обятия и любовта избърсала сълзите от очите на всинца!

Всеки път, когато престанем да гледаме страха в очите, можем да се сдобием със сила и смелост и да израстваме уверени. Защо се случва така? Би ли могло поведение, основано на страха, да открехне някога вратата на успеха в която и да е фаза от нашия живот? Как бихме могли да преобразуваме неприятните за нас самите реакции, основани на страха, в благословения за нас и за другите? Как може поемането на отговорност за ситуациите в живота ни да ни помогне да премахнем мислите и чувствата, породени от страха? Как би могла една позитивна и радостна мисловна нагласа да прогони мрачните мисли? Каква роля може да играе молитвата/медитацията в освобождаването от страха? Как би могло посрещането дори на най-трудните ситуации със спокойствие, търпение и разбиране да отстрани съмнението и страха?...

Преводът е направен по: Sir John Templeton, Wisdom from World Religions – pathways toward Heaven on Earth, 2002

Духовни стихове за вяра, надежда и любов (от Марто)

БАЛКОНЪТ МИ ГОВОРИ

Следобед е... Балконът ми говори.
На мене - слепия - разказва за живота;
за изгреви, посрещнати без щори,
за залези, проводени с охота
до гарата...и обещали да се върнат;
за небеса, по-нежни от коприна,
които галят и сърцата от цимент;
за птици, пеещи в комина,
за просяци, без пукнат цент,
но със трохи в джобовете - за гълъби...;
за пътища, обрасли със съдби,
за куфарите, вечно пълни със надежди,
за хора грешни и потайни, ала нивга зли,
за смехове, кавги, раздели, срещи,
редуващи се без закон във недоплетените прежди...
Събудих се. Балконът спеше.
Завих го през глава и се прибрах.
На заранта разбрах, че съм прогледнал.
Приготвих куфара, излязох и запях.



ПРОЛЕТНО

И сякаш никога не е била
такава пролет, пълна със утеха!
И сякаш винаги ще е така,
когато в сън отмине нашата несрета!
Овошките ще носят вечен цвят,
изпълващ с аромата си душите,
които също ще цъфтят,
защото ще са вечни дните.
Животни кротко ще пасат
тревата - мир от сочните поляни.
А хората смирени ще вървят
по топли улици с любов застлани.
И храм ще бъде всеки кът,
а вътре - светлина - покорство.
Живот и Истина, и Път
ще славим всички без притворство.
Сънят ни - хор от гласове /на ангели/,
които ще ни будят със целувка.
Денят ни - вечно млад, без страхове,
защото Бог ще ни сроди с милувка.

И бъдещето ще е настояще,
извезано в безсмъртно колело.
Във него всички ще сме зрящи,
защото "аз" и "ти" ще са едно.
Агнецът ще ни е покой,
а ние ще омиваме крака -
без фалш, без театър, без порой
от маските на призрачна мъгла.
Най-сетне: Няма да живеем на хартия!
Дърветата ще бъдат ценни същества.
А то без друго словото е жива свята сила,
с която Любовта сразява всякаква лъжа.


ЗАВРЪЩАНЕ

Да се завърнеш...ала где?
Когато пътищата вече са изминати.
Когато песента ти се опитва да замре.
Когато няма даже жар в камините.
Когато давиш се във кърваво море,
облечен в чумата "единствено" с любов.
Да се завърнеш...ала где?
Когато майчица продала е имота,
за да спаси душата от позор.
Когато счупени сълзят иконите -
последен пристан за изстрадалия взор.
Когато всеки спомен е илюзия.
Да се завърнеш...ала где?
Във себе си се връщай, скитнико,
където пътищата са без край.
Във себе си поспри и вслушай се,
но не заключвай новопостроения си Рай.
А закърпи балтона си със обич
и приготви за чумавите нежност.
Скови си лодка, сътвори си музика
и приюти света във свойта свята крепост.

“Вслушай се в живота си – размишления за всеки ден от Фредерик Бюхнер”

Спомняй си

Когато си спомняш за мен, това значи, че носиш нещо от това, което съм аз, с теб; това значи, че съм оставил някакъв белег от това, което съм, върху това, което си ти. Това значи, че ти можеш да ме извикаш в съзнанието си, дори и между нас да стоят безброй години или огромно разстояние. Това значи, че, ако се видим отново, ти ще ме познаеш; че дори след като аз умра, ти все още ще виждаш лицето ми и ще чуваш гласа ми, и ще ми говориш в сърцето си.

Защото, докато си спомняш за мен, аз никога няма да бъда изцяло загубен. Когато се чувствам най-подобен на призрак, именно твоят спомен за мен ми помага да си припомня, че в действителност съществувам. Когато съм тъжен, твоят спомен е моето утешение. Когато съм щастлив, той е част от причината за това щастие.

Но ако ме забравиш, един от начините, по които си спомням кой съм аз, ще е изчезнал. Ако ме забравиш, част от мен ще си отиде. “Исусе, спомни си за мен, когато отидеш в царството си”, казал добрият разбойник от кръста. В цялото Писание може би няма по-човешки думи, по-добра молитва.

Християнин

Някои си представят християнина като човек, който задължително вярва в разни неща. Че Исус е Божи Син, например. Или че Мария е била девица. Или че папата е непогрешим. Или че всички останали религии са погрешни.

Някои си представят християнина като човек, който задължително прави разни неща – като това да ходи на църква, да бъде кръстен, да се откаже от ликьора и цигарите, да чете Библията, да прави по едно добро дело всеки ден. Има и такива, които си представят християнина просто като Доброто Момче.

Исус е казал: “Аз съм Пътя и Истината, и Живота. Никой не идва при Отец ми освен чрез мен.” / Йоан, 14:6/ Той не е казал, че някоя определена етика, доктрина или религия е пътя, истината и живота, а че Той самият е. Той не е казал, че като вярваш или вършиш определени неща, можеш да дойдеш при Отца, а че само чрез Него се дохожда при Неговия Баща – само като живееш, като участваш, като бъдеш уловен от начина на живот, чието въплъщение е Той. Това е Неговият Път.

Така че възможно е да си на Христовия Път и да носиш Неговия белег, без да си чувал дори за Христос, да бъдеш на своя път към Бога, въпреки че може би ти дори не вярваш в Бог.

Християнинът е този, който е на пътя, дори и не много напред, и който има поне някаква смътна и полузряла идея на кого трябва да благодари. Християнинът не е задължително по-добър от който и да е друг. Той е просто по-добре информиран.

Присъда

Всички ние ежедневно сме съдени. Осъждани сме от лицето, което ни гледа от огледалото в банята. Осъждани сме от лицата на хората, които обичаме, от лицата и животите на децата ни, от нашите мечти. Всеки ден ни заварва на кръстопътя на много пътища и ние сме осъждани както от пътищата, които не сме поели, така и от тези, по които сме тръгнали.

Новият Завет заявява, че в едно непредвидимо време в бъдещето Бог ще спусне последната завеса на историята и че ще дойде Ден, в който всички наши дни и всички наши присъди над нас самите и над другите ще получат на свой ред присъда. Съдията ще е Христос – с други думи, наш последен съдия ще бъде всъщност Този, който ни обича най-много, който ни обича невъобразимо много.

Романтичната любов е сляпа за всичко друго освен за това, което е очарователно и обично, но любовта на Христос ни вижда с поразяваща яснота и ни вижда в нашата цялост. Любовта на Христос толкова силно желае нашата радост, че е безмилостна към всичко, което намалява тази радост. Най-лошата присъда, която Любовта може да произнесе, е да се вгледаме в страданието, което тази Любов е претърпяла заради нас – страдание, което всъщност е и нашата оправдателна присъда. Справедливостта и милосърдието на Съдията са в крайна сметка едно.

Който търси, намира

В евангелието от Лука Исус разказва странна история. В полунощ пристига неочакван гост. Той е гладен, но вие нямате нищо, с което да го нахраните. Затова отивате до къщата на ваш приятел, за да заемете някаква храна. “Не ме безпокой.”, казва приятелят. “Вратата е заключена. Всичките ми деца спят. Не мога нищо да ти дам сега. Отивай си у дома.” Но вие продължавате да му досаждате. Толкова сте упорити, че той в крайна сметка става и ви дава това, което желаете. Тогава Исус добавя: “Защото всеки, който иска, получава; и този, който търси, намира; и на този, който хлопа, ще му бъде отворено.” Смисълът, който влага, изглежда се отнася до това, че тайната на молитвата е в постоянството. Постоянствайте, продължавайте да говорите в мрака и дори никой да не отговори, говорете отново и отново. И най-сетне отговорът ще дойде.

Това може би няма да е точно отговорът, който ние очакваме – някакъв временен мир, някаква лесна сигурност или краят на самотата, за който толкова често сме склонни да се молим. Христос никога не обещава на хората на Земята мир в смисъл на секването на всяка борба и страдание. Всъщност Той ни помага да се борим и да страдаме като Него – в любов и един за друг. Христос не ни дава сигурност в смисъла на нещо от този свят – някаква кауза, принцип или ценност, които да са завинаги. Наместо това Той ни казва, че нищо на този свят не е вечно, че всяка плът е като тревата. Той не ни обещава животи, лишени от самота. Неговият собствен живот е достатъчно свидетелство за това, че в свят, в който има толкова малко любов, любовта е винаги малко или много сама. Наместо всички тези неща, за коите ние сме склонни винаги да молим, аз мисля, че отговорът, който ни дава Христос, е Самият Себе Си. Ако отидем при Него за нещо друго, Той може да ни отговори, но може и да не ни отговори, да ни отпрати без нищо. Но ако отидем при Него заради Самия Него, вярвам, че винаги си тръгваме от там сити, утолили най-дълбокия си глад.

Залез

В един късен зимен следобед, докато отивах на едно занятие, което трябваше да водя, забелязах началото на нещо, което се очертаваше да бъде един от най-прелестните местни залези. Облаците бяха идеално разположени, небето започваше да пламти, а голите дървета бяха черни като сажди срещу него. Когато пристигнах в стаята, лампите, разбира се, работеха, а учениците си говореха, и аз тъкмо щях да започна своята обичайна работа, когато си помислих за залеза вън в зимния сумрак и импулсивно, без предупреждение, загасих лампите в стаята. Не съм сигурен дали някога съм имал по-щастлив импулс. Стаята гледаше на запад, така че, веднага щом стана тъмно, всичко изчезна, с изключение на това, което можехме да видим през прозорците – цялото небе гореше така, сякаш в този момент бе краят на света или неговото начало. Може би си мислите, че някой в стаята е казал нещо. Учителите обикновено не потапят учениците си в подобен мрак и може би бихте очаквали една или две остроумни забележки или поне скърцане на столове, докато хората се обръщат, за да видят дали старата птица не си е изгубила ума най-накрая. Но удивителното бе, че тишината беше тотална, и всички ние стояхме неподвижни толкова дълго, колкото бе нужно на необикновената гледка бавно да отмине.

За повече от двайсет минути никой не отрони и дума. Никой не правеше нищо. Ние просто седяхме в сумрака и наблюдавахме как си отива един ден от нашия живот и няма да бъде нескромно да кажа, че това беше най-хубавото занятие понеже моят принос бе само в това да загася осветлението и да замълча. Аз не съм сантиментален, що се отнася до залезите, когато казвам, че това беше страхотно занятие, защото впрочем залезът не беше най-значимото. Най-хубавото през този час беше незаетостта. Най-хубавото беше в това да отделим неопределено, неразпределено време чисто и просто за да гледаме с очи и сърца в прекресното нещо пред нас, без задължението да построяваме някакви съждения относно него или да го превръщаме в полезен обект по-късно; ние бяхме лишени от всякакви оръдия под ръка, с които да убием времето. Най-хубавото беше също в усещането, че ние не бяхме само отделени индивидуалности, гледащи към зимното небе навън, а че по някакъв начин бяхме единни, гледайки към залеза. Бяхме свързани там само поради факта, че сме хора, бяхме свързани от нашата поразителна незначителност на фона на случващото се вън; бяхме свързани и от нашата любопитна значимост, изправени пред това, което ставаше в тази стая. По начина по който този свят се движи, хората са склонни много по-често да използват думите не толкова като начин за откриване, а по-скоро като начин за прикриване на това кои са те и какво мислят; затова и често само няколко секунди тишина с хора, които не познаваме добре, са способни да ни направят сковани и притеснени. Лишени от нашия вербален камуфлаж, ние се чувстваме невъоръжени и уязвими, затова и започваме да бръщолевим каквото и да е, само и само за да държим тишината надалеч. Но само ако й позволим да бъде, тишината може, разбира се, да бъде общуване на много дълбоко ниво; и този половин час тишина пред залеза беше именно това и това беше може би най-хубавата част от целия спектакъл.

Същината на въпроса

Действителността на младоженеца и булката, която е също тяхната радост, е, разбира се, в това, че те се обичат; но докато сантименталността се опитва да спре дотук и хубаво да се наплаче, искреността трябва да продължи напред с очи поне толкова сухи и лишени от сълзи, колкото да виждат по-надалеч. Те наистина се обичат и в един неприветлив свят е удовоствие да съзерцаваш любовта им, ала любовта като отговор на сърцето на това, което е обично, любовта основно като емоция е само част от това, което християнската сватба празнува, и отвъд тази любов има измерения, които сантименталността не може да види. Тъй като обещанията, които се дават, не са само обещания да обичаме другия единствено когато е очарователен и обичен, а да го обичаме в добро и лошо, в богатство и бедност, в болест и здраве; и това означава да обичаме другия дори и в три и половина сутринта, когато бебето плаче, да се обичаме един друг с поразителна хладина на разума, да се обичаме, когато имаме и сметки за плащане. Любовта, потвърдена на сватбата, не е просто състояние на сърцето, а дело на волята, и обещанието, което любовта прави, е да желае доброто на другия дори ако то понякога е на цената на собственото ни добро – това е истинско обещание.

Дали булката и младоженецът ще заживеят след това щастливо, или никога вече няма да бъдат толкова щастливи, зависи изцяло от това доколко верни ще останат, с помощта и на Божията благодат, на своето обещание; точно както щастието на всички нас зависи от това доколко сме верни на своите обещания, но не само към съпрузите и съпругите си, тъй като дори и несебичната любов, ограничена само до този тесен кръг, може в крайна сметка да се превърне просто в още един вид себе-центрираност на два аза, а не само на един, и още по-непобедима при все това.

Достоевски описва как Алексей Карамазов заспива и сънува сватбата в Кана Галилейска и как това за него е сън на неописуема радост, но, когато се събужда , той прави много любопитно нещо. Той се просва на земята и я прегръща. Той целува земята и през сълзи /които не са сантиментални, защото не са обърнати навътре, а навън/ прощава земята и моли нейната прошка и се врича да я обича вечно. В това в крайна сметка е същината на въпроса; и затова бракът е наречен свещен, защото това смело и решително обещание на мъжа и жената да се обичат и уважават, да си служат взаимно въпреки всички пречки, това обещание на свой ред е насочено извън себе си към нови обещания, това обещание свидетелства могъщо за това какъв трябва да бъде винаги човешкият живот в неговата святост, хуманност и пълнота.

Гордост

Гордостта е любов към аза и в определен смисъл от християнина се изисква да бъде горд; тоест, друг начин да кажем, “Обичай ближния като себе си”, е да кажем, “Обичай себе си като ближен/ближния”. Това не значи, че пулсът ти трябва да се ускорява всеки път, когато поглеждаш в огледалото, също както не се предполага, че той се ускорява всеки път, когато твоят ближен мине под прозореца ти. Това означава просто, че способността ти да работиш за своето собствено добро, независимо от никак неочарователните неща, които знаеш за себе си, е тясно свързана със способността да работиш за доброто на другия, независимо от никак неочарователните неща, които знаеш за него. Това значи, че точно в този смисъл любовта към себе си и любовта към ближния вървят ръка за ръка, също както неприязънта към себе си и неприязънта към ближния. Така например, /а/ колкото повече ненавиждам ближния, толкова повече съм склонен да ненавиждам себе си за това, че ненавиждам него, и него за това, че ме кара да ненавиждам себе си и т.н, и т.н.; /б/ непрестанно съм изкушаван да прехвърля върху ближния си неприязънта, която изпитвам към себе си, също както ако си ударя много силно главата на някоя ниска врата, съм склонен да ударя в замяна първата котка, дете или стол, които са нямали късмета да забележат моите кървясали очи.

Себе-любовта, или гордостта, е грях, когато, вместо да те води до това да споделиш с другите аза, който обичаш, те води към това да държиш аза си в постоянен сигурен депозит. Така ти не само не увеличаваш своята печалба, а и всеки ден ставаш все по-малко интересен.

Преводът е направен по: Listening to your Life – daily meditations with Frederick Buechner, ed. George Connor

“Предизвикателството на любовта”

Ден шести

Любовта не е раздразнителна

Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град. – Притчи, 16:32

Любовта трудно се обижда и бързо прощава. А вие, колко лесно се раздразвате или обиждате? Някои хора имат за мото: “Никога не пропускай изгодна възможност да се почувстваш разстроен заради половинката си.” Когато нещо се обърка, те извличат максимална изгода от случая, показвайки колко наранени или раздразнени са. Ала това е противоположна на любовта реакция. Да си раздразнителен, това значи да си близо до “острието на бръснача”; да си почти намушкан. Раздразнителните хора са винаги готови да отвърнат, да отмъстят.

Когато е под напрежение, любовта не се раздразва, не отвръща с жлъчност и злоба. Дребните проблеми не пораждат крайни реакции. Истината е, че любовта се гневи и се чувства наранена само и единствено когато има някаква законна и справедлива причина за това в очите на Бог. Любящият съпруг ще запази спокойствие и търпение, показвайки по този начин милост и сдържайки гнева си; и дума не може да става да се достига до ярост и насилие. Любящата съпруга не е прекалено докачлива и раздразнителна, а упражнява успешен емоционален самоконтрол. Тя избира да бъде цвете сред тръни и отговаря любезно при трънливи ситуации.

Ако сте водени от любовта, вие ще сте радост за човека около вас, а не грубиян. Затова се запитайте: “Спокоен бриз ли съм или буря, очакваща да се развихри?” Но защо всъщност хората стават раздразнителни? Съществуват поне две важни причини, които допринасят за това:

– Стрес. Стресът ви потиска, изтощава енергията ви, отслабва здравето ви и ви приканва да бъдете раздразнителни. Той може да бъде породен от проблеми във взаимоотношенията като спорове, разделение, язвителност; може да е плод на прекомерност: преумора с работа, с игра или прекалени харчове. Най – сетне, стресът може да се дължи на някакъв недостиг: липсата на достатъчно почивка, ядене или упражнения. Често си нанасяме удари сами на себе си с тези кинжали и това ни кара да бъдем лесно дразними.

Животът е маратон, а не спринт – това значи, че трябва да балансирате, да премисляте приоритетите си и да вървите с равна крачка. Твърде често обаче ние изхвърляме предпазливостта си на боклука и се устремяваме с пълна пара напред, правейки това, което смятаме за правилно на момента. Скоро обаче се борим за глътка въздух, брачните ни отношения се разстройват и ние сме готови да се сопнем. Нарастващото напрежение може да разруши нашето търпение и взаимоотношенията ни.

Библията ще ви помогне да избегнете нездравословния стрес. Тя учи, че трябва да допуснем любовта да ръководи взаимоотношенията ни, така че да не се улавяме в ненужни спорове (Послание на ап. Павел до колосяни, 3:12-14). Учи ни да се молим по време на нашите тревоги, наместо да се опитваме сами да се борим с тях (Послание до филипяни, 4:6-7); да споделяме отговорността, когато сме преуморени (Изход, 18:17-23); да избягваме преяждането и всяка прекомерност (Притчи 25:16).

Библията също така призовава да имаме своя шабат, своята еднодневна почивка всяка седмица, което ни позволява да отделим време, за да презаредим, да променим нагласата си и да добавим свеж полъх и ново свободно поле към нашата седмична програма. Като установявате мислено тези допълнителни пространства във вашия план, поставяте сигурни уплътнения между вас и напрежението около вас и намалявате по този начин стреса, който иначе ви държи в бойна готовност в присъствието на вашия съпруг/съпруга. Ала съществува и по-дълбока причина, която може да ви прави раздразнителни:

- Себичност. Когато си раздразнителен, сърцевината на проблема е основно в състоянието на твоето сърце (бел. игра на думи). Затова и Иисус е казал: “От онова, което препълва сърцето, говорят устата.” (Евангелие от Матей, 12:34). Някои хора са като лимони: когато животът ги притиска, те изливат кисел отговор. Други са по-скоро като праскови: когато са под напрежение, резултатът продължава да е все така сладък.

Лесната гневливост е знак за това, че там, където се предполага, че трябва да властва любовта, е налична скрита област на себичност или несигурност. Но себичността носи и много други маски. Похотта, например, е следствие от неблагодарността за това, което имаш, и от избора да ламтиш и да гориш по това, което е забранено. Когато сърцето е похотливо, то лесно става раздразнително и гневливо (Послание на ап. Яков, 4:1-4). Язвителността пуска корени, когато отговаряте по осъдителен начин и отказвате да се справите с гнева. Непреодоленият гняв на язвителния човек се проявява, когато той е провокиран (Послание на ап. Павел до ефесяни, 4:31). Алчността за повече пари и притежания ще ви потиска с неизпълнимите си желания (Първо послание на ап. Павел до Тимотей, 6:9-10). Тези ненаситни желания, съчетани с неудовлетворението, до което водят те, ви карат да нападате всеки, който стои на пътя ви. Надменността ви кара да действате грубо, за да защитите вашето его и репутация.

Тези подбуди никога не могат да бъдат удовлетворени. Но когато любовта влезе във вашето сърце, тя ви успокоява и ви подтиква да престанете да се фокусирате върху себе си. Тя разхлабва сграбчващата ви ръка и ви помага да се отскубнете от ненужните неща. Любовта ще ви подтикне да простите, наместо да задържате злобата; да бъдете благодарни, наместо ненаситни; да сте доволни, наместо да се втурвате към още дългове. Любовта ви окуражава да бъдете щастливи, когато някой друг успява, наместо да не заспивате от завист нощем. Любовта казва “сподели наследството”, а не “бий се със сродниците си.” Тя напомня да поставяме семейството преди повишението на работното място. Във всяко решение истинската любов в крайна сметка понижава нивото на стрес и ви помага да изхвърлите отровата, която действа вътре във вас. Най-сетне тя подбужда сърцето ви да отговори на вашия брачен партньор с търпение и насърчение, а не с гняв и раздразнение.

Днешното предизвикателство

Днес изберете да реагирате на трудните ситуации в брака си по любящ начин вместо с раздразнение. Може да започнете, като решите къде трябва да добавите свободни полета във вашия седмичен план. След това направете списък с всички погрешни подбуди в сърцето ви, подбуди, които трябва да отхвърлите от своя живот.

“Предизвикателството на любовта”

Ден пети

Любовта не е груба

Който става рано и благославя на висок глас ближния си, ще му се счете, като че го кълне. – Притчи 27:14

Нищо не събужда по-бързо раздразнението у другите от това да си груб. Грубостта означава ненужно да казвате или вършите неща, които са неприятни за човека около вас. Да бъдете груби – това значи да действате несъобразително, затормозяващо и дори дразнещо. В брака грубостта може да се прояви по различни начини: от яденето с пълна уста, през лошите навици на хранене като цяло чак до навика да правите саркастични забележки на своя съпруг/съпруга. Както и да гледате на това, на никого не е приятно да бъде с груб човек около себе си. Грубото поведение може да не значи нищо за този, който го практикува, но то е много неприятно за потърпевшите.

Както винаги, любовта има да каже нещичко и относно грубостта. Когато мъжът е воден от любовта, той съвсем целенасочено се държи по начин, който предразполага жена му да се чувства добре в негово присъствие. Ако пък тя наистина иска да го обича, съвсем целенасочено избягва неща, които го потискат или му причиняват неудобство. Основният извод е, че истинската любов се грижи за своите обноски.

Приемайки това, вие можете да придадете свеж полъх на вашия брак. Добрите обноски казват на съпруга/съпругата ви: “Аз те ценя достатъчно, за да упражнявам някаква форма на себеконтрол пред теб. Искам да съм човека, с когото ти е приятно да бъдеш.” Когато позволите на любовта да промени поведението ви – дори и в най-дребните неща – вие възстановявате атмосферата на почит във вашите взаимоотношения. Хората, които практикуват добър етикет, възпитават висока степен на уважение у околните.

В повечето случаи етикетът, който използвате у дома, е доста по-различен от този спрямо вашите приятели или дори спрямо напълно непознати. Вие може да ходите разярени или намусени из къщата, но когато на входната врата се позвъни, я отваряте усмихнати и благи. Така че, ако не позволите на любовта да ви мотивира да извършите необходимите промени във вашето поведение, качеството на вашата брачна връзка сериозно ще страда.

Жените са склонни да бъдат много по-внимателни в определени свои маниери в сравнение с мъжете, въпреки че те могат да бъдат груби по други начини. Затова и цар Соломон е казал, че “По-добре е да живееш в ъгъла на тавана, отколкото в къща, споделена със свадлива жена.” (Притчи, 25:24). Но мъжете са преди всичко тези, които трябва да научат важния урок, за който говори Библията: “Добре е на човека, който е милостив.” (Псалми, 112:5) Благоразумният мъж ще открие какво е уместно и след това ще настрои поведението си съгласно с него.

Съществуват две основни причини, поради които хората са груби: невежество и себичност – все лоши неща. Детето се ражда невежо за добрите обноски и се нуждае от много помощ и обучение. Възрастните разкриват своето невежество на друго равнище. Вие знаете правилата, но може да сте слепи за това как ги нарушавате или да сте прекалено себични, за да не ви интересува въобще това. Всъщност възможно е вие наистина да не осъзнавате колко неприятен може да е животът с вас.

Изпитайте себе си със следните въпроси:

· Как се чувства вашият съпруг/съпруга от начина, по който говорите или действате в тяхно присъствие?

· Как влияе поведението ви на чувството за достойнство и себеприемане на вашата половинка?

· Какво би казал/а вашият съпруг/съпруга: че сте божи дар или че сте по-скоро снизходителен/а и затормозяващ?

Ако мислите, че не вие, а вашата половинка се нуждае от промяна по отношение на грубостта, то вероятно страдате от лош случай на невежество, съпътстван от себичност. Помнете, любовта не е груба, тя ви води към по-висш модел на поведение. Искате ли вашия съпруг/съпруга да престане да върши нещата, които ви дразнят? Тогава време е да престанете да вършите това, което е неприятно за човека до вас. Ще бъдете ли достатъчно сериозни и любящи, за да откриете и избягвате поведението, което прави тежък живота на вашата половинка? Ще се осмелите ли да бъдете приятна личност?

Предлагаме ви три основни ръководни принципа, когато става въпрос за спазване на етикета във вашия брак:

1. Спазвайте Златното правило. Отнасяйте се към вашия брачен партньор така, както искате и той да се отнася към вас. (Евангелие от Лука, 6:31)

2. Без двойни стандарти. Бъдете поне толкова внимателни към вашия съпруг/съпруга, колкото сте обикновено към непознати и колеги.

3. Спазвайте изискванията на почитта. Вземете сериозно предвид това, което вашият съпруг/съпруга ви е помолил да правите или да не правите. Ако имате съмнения кои са тези неща, попитайте го!

Днешното предизвикателство

Попитайте вашия брачен партньор кои три неща във вашето поведение го карат да се чувства неприятно или направо го тласкат към раздразнение. Направете това, без да нападате вашата половинка и без да оправдавате поведението си. Запомнете, че това е картината на нещата от тяхна гледна точка.

"Предизвикателството на любовта" - продължение

Ден Трети

Любовта не е себична

В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит. – Римляни 12:10

Живеем в свят, който е влюбен в “аза”. Съвременната култура ни учи да се фокусираме върху външния си вид, чувствата и личните страсти като основен наш приоритет. И както изглежда, целта на всичко това е да се преследва най – голямото възможно щастие. Опасността от такъв начин на мислене обаче става болезнено видима, когато двама души пристъпят в брак.

Ако е съществувала някога дума, базисно противоположна на любовта, това е себичността. За жалост, себичността е нещо, вкоренено във всеки човек още от самото му раждане. Можем да я наблюдаваме в поведението на децата, а често и в начина, по който възрастните се отнасят един към друг. Почти всеки грях, който някога е бил извършен, може да бъде изведен от някакъв себичен мотив. Себичността е черта, която мразим у другите, но оправдаваме у себе си. Все пак, не би трябвало да посочваме начините, по които брачният партньор проявява егоизма си, без да признаваме, че ние самите също можем да бъдем егоисти. Това би било лицемерно. Защо имаме толкова ниски критерии към себе си, но поддържаме високите си очаквания към половинката си? Отговорът е горчив хап за преглъщане – ние всички сме себични.

Когато съпругът поставя собствените си интереси, желания и приоритети преди съпругата си, това е знак за себичност. Когато съпругата непрекъснато се оплаква от времето и енергията, които отделя, за да посрещне нуждите на мъжа си, това е знак за себичност. Но любовта “не търси своето” (1 Коринтяни 13:5). Двойките, които се обичат – онези, които се радват на истинската цел на брака – са решени да се грижат добре за другото несъвършено човешко същество, с което споделят живота си. Причината за това е, че истинската любов винаги търси начини, по които да каже “да”.

Иронично е как дори привидно благородни действия могат да бъдат подбудени от егоизма, ако в основата им лежи желанието да се хвалиш или да получиш признание. Дори ако направиш нещо добро, но го използваш, за да манипулираш съпруга или съпругата си, ти все още си егоистичен. В крайна сметка човек взема решения или от любов към другите, или от любов към себе си.

Любовта е удовлетворена единствено в благополучието на другите. Не можем да действаме, водени едновременно от истинска любов и себичност. Избирайки да обичаме брачния си партньор, ние решаваме да кажем “не” на нашите желания, така че да кажем “да” на неговите потребности. Това означава да поставим щастието на другия над нашето собствено. Но това не значи, че никога няма да изпитаме щастие, а че няма да отречем щастието на другия, за да му се наслаждаваме сами.

Любовта също води и до вътрешна радост. Когато поставите на първо място благоденствието на вашия партньор, ще постигнете удовлетворение, непостижимо чрез егоистичните действия. Това удовлетворение е привилегия, която Бог е създал и е запазил само за тези, които проявяват истинска любов. Истината е, че когато отстъпите от правата си заради партньора си, вие се сдобивате с възможността да “загубите” себе си в името на по – висшата цел на брака.

Никой не ви познава така добре както вашия брачен партньор. Това означава, че никой не би усетил по – бързо промяната, когато доброволно започнете да жертвате вашите нужди и желания само и само за да сте уверени, че неговите или нейните нужди са удовлетворени. Ако ви е трудно да жертвате вашите собствени желания в полза на съпруга/та ви, следователно имате по – дълбок проблем със себичността си, отколкото смятате.

Запитайте се следните въпроси:

· Желая ли наистина най – доброто за моя съпруг/съпруга?

· Желая ли той/тя да се чувства обичан от мен?

· Вярва ли партньорът ми, че му желая най – доброто?

· Според него/нея себе си ли поставям на първо място?

Независимо дали ви харесва или не, вие имате определена репутация в очите на другите, особено в очите на половинката ви. Но дали това е репутация на човек, способен да обича? Помнете, вашият брачен партньор също е изправен пред предизвикателството да обича една себична личност. Затова проявете първи истинска любов към другия, като запазвате реализма си. И когато споделите тази любов, и двамата ще се чувствате много по-удовлетворени.

“Не правете нищо, водени от себичност и празна надутост, а със смиреномъдрие нека всеки да смята другия за по-важен от себе си.” (Послание на ап. Павел до филипяни, 2:3)

Днешното Предизвикателство

Това, в което влагате своето време, енергия и пари, ще бъде важно за вас. Трудно е да се грижиш за нещо, в което не инвестираш. Наред с това да се въздържате от негативни коментари, купете на вашия съпруг/съпруга нещо, с което да му/й кажете “Мислих за теб днес.”

"Предизвикателството на любовта"

The Love Dare или “Предизвикателството на любовта” е книга, идеята за която се ражда по същото време, по което се ражда и идеята за филма Fireproof (“Устойчив на огън”). Темата на книгата (и филма) е как да подобрим, а защо не и спасим брака си, като научим какво означава безусловна любов. За да постигнем това знание трябва да преминем през 40 – дневно предизвикателство, което да ни разкрие как да обичаме истински и какво Бог казва за любовта.

“Предизвикателството на любовта”

В Светото писание пише, че Бог замислил и създал брака като нещо добро. Бракът е красив и безценен подарък. Бог използва брака, за да ни помогне да надвием самотата, да умножим ефективността си, да изградим семейства, да отглеждаме деца, да се радваме на живота и за да ни дари с взаимна близост. Но освен това, бракът ни показва, че е нужно да израстваме и да се справяме със собствените ни проблеми и погълнатост от себе си чрез подкрепата на нашия партньор за цял живот. Ако сме схватливи, ще се научим да правим единственото нещо, което е най – важно в един брак – да обичаме. Този силен съюз осигурява пътя, чрез който да се научите как да обичате друга несъвършена личност безусловно. Това е нещо прекрасно. Това е нещо трудно. Това е нещо, което променя живота.

Тази книга е за любовта. Тя е за това да се научим и да се осмелим да живеем живот, изпълнен с любящи взаимоотношения. И това пътуване започва с човека, който ви е най – близък: вашият съпруг или съпруга. Нека Господ ви благослови, започвайки това приключение.

Но бъдете сигурни в това, че ще се изисква много смелост. Ако приемете това предизвикателство, ще трябва да осмислите представата, че вместо да следвате сърцето си, вие всъщност избирате да го водите. Светът казва да следваме сърцето си, но ако ние не го водим, то тогава някой друг или нещо друго го води. Библията казва, че “сърцето е измамливо повече от всичко” (Еремия 17:9) и че то ще следва това, което чувства, че е правилно за момента.Ние се осмеляваме да мислим различно, като избираме вместо това да водим сърцата си към това, което е най – добро в последна сметка. Това е ключът към трайните и удовлетворяващи взаимоотношения.

Пътуването през предизвикателството на любовта не е процес, при който се опитваме да променим брачния си партньора, за да стане този, който ние желаем да бъде. Вие, със сигурност, сте открили, че тези опити да промените съпруга или съпругата си са свършили с провал и чувство на неудовлетвореност. Това по – скоро е пътуване за изследването и показването на действителна любов, дори когато желанието липсва и мотивацията е ниска. Истината е, че любовта е решение, а не просто чувство. Любовта е себеотрицателна, жертвоготовна и променяща. И когато любовта се показва по начина, по който е било замислено да се прави, има по – голяма вероятност връзката ви да се промени към по – добро.

Всеки ден от това пътуване ще съдържа три много важни елемента:

Първо, ще бъде дискутиран уникален аспект на любовта. Прочетете го внимателно и бъдете отворени за ново разбиране за това какво означава действително да обичаш някого.

Второ, ще ви бъде дадено конкретно предизвикателство, което да направите за своя брачен партньор. Някои ще бъдат лесни, а други – трудни. Бъдете сигурни, че приемате насериозно всяко предизвикателство, бъдете достатъчно творчески настроени и смели, за да го изпълните. Не се обезкуражавайте, ако независещи от вас ситуации ви възпрат да извършите някое предизвикателство. Просто продължете, щом можете оттам, откъдето сте прекъснали.

И трето, ще ви бъде дадено пространство за водене на дневник, където да записвате какво сте научили или направили и как съпругът / съпругата ви реагира. Важно е да се възползвате от това пространство, за да уловите това, което се случва с вас и вашата половинка по пътя. Тези бележки ще запазят развитието ви и ще бъдат безценни за вас в бъдеще.

Запомнете, вие имате отговорността да пазите и водите сърцето си. Не се отказвайте и не се отчайвайте. Решете се да водите сърцето си и го направете докрай. Да се научите да обичате истински ще бъде едно от най – важните неща, което някога ще направите.

И ТЪЙ, ОСТАВАТ ТИЯ ТРИТЕ:

ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ;

НО НАЙ – ГОЛЯМА ОТ ТЯХ Е ЛЮБОВТА.

1 Коринтяни 13:13

Ден Първи

Любовта е търпелива

“Със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов”- Ефесяни 4:2

Любовта въздейства. Тя е най – мощната подбуда и притежава много повече дълбочина и смисъл, отколкото повечето хора си представят. Тя винаги прави това, което е най – добро за другите и може да ни вдъхне сили, за да се изправим пред най – големите проблеми. Ние сме родени с доживотна жажда за любов. Сърцата ни отчаяно се нуждаят от нея, както дробовете ни се нуждаят от кислород. Любовта променя причината да живеем. Връзките са безсмислени без нея. Никой брак не успява без нея.

Любовта е изградена върху две стълба, които най – добре описват същността й. Това са търпението и благостта. Всички останали характеристики на любовта са продължения на тези двете. И тук започва предизвикателството към вас: с търпението.Любовта ще ви вдъхнови да станете търпелив човек. Когато избирате да сте търпеливи, вие отговаряте по положителен начин на една негативна ситуация. Вие сте бавен на гняв. Избирате да се палите бавно, отколкото бързо. Вместо да си неспокоен и изискващ, любовта ти помага да се успокоиш и да започнеш да показваш милосърдие към хората около теб. Търпението носи вътрешно спокойствие, когато навън вилнее буря.

Никой не обича да бъде около нетърпеливи хора. Това те кара да се държиш по гневен и глупав начин, за което ще съжаляваш по – късно. Иронията по отношение на гнева, насочен към неправилна постъпка е, сам по себе си нови нередности. Гневът почти никога не поправя нещата; всъщност той произвежда нови проблеми. Но търпението спира проблемите още в самото им начало. Търпението е повече от това да захапеш устна или да затвориш уста с ръка, търпението е дълбоко вдишване. То прочиства въздуха. Спира глупостта да не разтегне скорпионската си опашка из стаята. Това е избор да контролираш емоциите си вместо да позволиш те да те контролират и показва благоразумие, а не отвръщане на злото със зло.

Ако съпругът/съпругата ви обиди, вие бързо ли си отвръщате или се контролирате? Смятате ли, че гневът е вашият емоционален недостатък, когато се отнасят нечестно с вас? В такъв случай, вие по – скоро разпръсквате отрова, отколкото лекарство.

Гневът обикновено се причинява, когато силно желание за нещо, се смеси с разочарование или тъга. Не получавате това, което искате и започвате да се разпалвате отвътре. Това често е емоционална реакция, която извира от собствената ни егоистичност, глупост и зли подбуди. Търпението обаче ни прави мъдри. То не прибързва да съди, а изслушва това, което другият казва. Търпението стои на прага, откъдето гневът се опитва да нахълта, но изчаква да види цялата картина, преди да започне с обвиненията. Библията казва: “Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи проявява безумие” (Притчи 14:29).

Сигурно е, че, както липсата на търпение ще превърне дома ви във военна зона, така и че практикуването на търпение ще насърчи мира и спокойствието. “Яростният човек повдига препирни, а, който скоро не се гневи, усмирява крамоли” (Притчи, 15:18). Твърдения като това от книга на Притчи Соломонови са ясни принципи с вечна приложимост. Търпението е там, където любовта се среща с мъдростта. И всеки брак се нуждае от тази комбинация, за да остане здрав. Търпението ви помага да позволите на вашия съпруг/а да бъде човек. То разбира, че всеки може да сбърка. Когато е направена грешка, търпението избира да даде дори повече време, отколкото се нуждае другия, за да я поправи. Търпението ви прави способни да издържате по време на тежките моменти във връзката ви, вместо да се сринете под напрежението.

Но може ли брачният ви партньор да разчита на това, че ще бъдете търпеливи с него? Тя знае ли, че ако заключи ключовете за колата вътре, вие ще я посрещнете с разбиране, а не с унизителна лекция, която ще я накара да се чувства като дете? А той знае ли, че ако вика ура за своя отбор в края на мача, няма да предизвика конско с изброяване на начините, по които би трябвало да си прекарва времето? Излиза, че с много малко хора е така трудно да се живее, както с нетърпеливия човек. Какъв би бил тона и звука във вашето семейство, ако опитате този библейски подход: “Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всичките” (1Солунци, 5:15).

Много малко от нас хората проявяват добре търпение, а никой от нас не го прави по природа. Но мъдрите мъже и жени ще го потърсят като основна съставка на брачните им взаимоотношения. Това е добро начало, ако искате да покажете истинска любов. “Предизвикателството на любовта” е процес и първото нещо, за което трябва да вземете решение, е да придобиете търпение. Мислете за него като за маратон, не спринт. Във всеки случай, това е състезание, за които си струва да бягате.

Днешното Предизвикателство

Първата част от това предизвикателство е много лесна. Въпреки че любовта се предава по много начини, думите ни често отразяват състоянието на сърцето ни. За следващия ден се решете да показвате търпение и да не казвате нищо отрицателно на партньора си. Ако се изкушавате, по – добре не казвайте нищо. По – добре е да си прехапеш езика, отколкото да кажеш нещо, за което после ще съжаляваш.

Вижте тук, когато приключите с днешното предизвикателство:

Случи ли се нещо днес, което да предизвика гняв към вашата половинка? Бяхте ли изкушени да мислите неодобрителни мисли и да ги оставите да излязат навън като думи?

Ден Втори

Любовта е блага

“А бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг,

както и Бог в Христа е простил на вас.”- Ефесяни, 4:32

Благостта е любовта в действие. Ако търпението е начина, по който любовта реагира, за да намали негативното състояние на нещата, то благостта е начинът, по който любовта действа, за да увеличи положителното състояние на нещата. Търпението избягва проблем, благостта създава благословия. Първото е превантивно средство, а второто – съзидателно. Тези две страни на любовта са крайъгълните камъни, върху които много от другите атрибути, за които ще говорим, са изградени.

Любовта те прави благ. А благостта те прави приятен. Когато си благ, хората обичат да са край теб. Те виждат, че си добър с тях и добър за тях. Библията подчертава важността на благостта: “Благост и вярност нека не те оставят; вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците” (Притчи, 3:3-4). Благите хора намират благосклонност, където и да отидат. Дори у дома. Но “благостта” може да бъде малко абстрактна, когато се опитаме да я дефинираме, не и когато я преживяваме, разбира се. Нека да се опитаме условно да разделим благостта на четири основни съставки:

Кротост. Когато сте задвижени от благост, внимавате как се отнасяте с партньора си и никога не сте ненужно груби. Вие сте чувствителни, нежни. Дори ако трябва да кажете някои нелицеприятни неща, вие ще се постараете да направите порицанието или възражението възможно най – лесно за преглъщане. Вие ще говорите истината с любов.

Услужливост. Да си благ означава да посрещаш нуждите на момента. Ако е домакинска работа, започваш да я вършиш. Другият има нужда да го изслушат – ти си насреща. Благостта дарява жената със способността да служи на съпруга си, без да се тревожи за своите права. Благостта прави съпруга любопитен да открие от какво се нуждае жена му и после го мотивира да е този, който ще й осигури тези нужди дори ако неговите са оставени настрана за момента.

Готовност. Благостта ви вдъхновява да бъдете благосклонни. Вместо да сте упорити, несклоними и твърдоглави, вие съдействате, оставате гъвкави. Не се оплаквате или оправдавате, а търсите причини, за да направите компромиса и да се приспособите. Един благ съпруг избягва безброй потенциални конфликти с готовността си първи да изслуша вместо да желае нещата да станат, както той иска.

Инициатива. Благостта премисля нещата напред и после прави първата стъпка. Тя не чака да бъде подтикната или принудена, преди да се повдигне от дивана. Благият съпруг или съпруга е онзи, който поздравява първи, първи се усмихва, първи прощава. Ти не се нуждаеш от това другият да се организира, за да му покажеш любов. Когато действаш от благост, виждаш нуждата, после действаш. Действаш първи.

Исус е описал творчески благостта на любовта в притчата за добрия самарянин, която се намира в евангелието на Лука, глава десета. Юдеин е нападнат от крадци и е оставен полумъртъв на отдалечен път. Двама религиозни водачи, уважавани сред своите, минават оттам, но не се спират. Прекалено са заети. Прекалено са високопоставени. Прекалено държат на чистите ръце. Но обикновен човек от друга общност – тази на омразните самаряни, чиято ненавист към евреите е горчива и взаимна – вижда странника в нужда и се разчувства. Прекрачвайки всички културни ограничения и рискувайки да стане за посмешище, той спира и му помага. Самарянинът го завежда на безопасно място, превързал и сложил го на собственото си магаре, а после плаща и всички медицински разходи за ранения от своя джоб. Там, където години на вражда са причинили съревнование и разделение, един акт на доброта събира завинаги двама врагове. С кротост, услужливост, готовност, поемайки инициативата, този човек показва истинска благост във всеки един аспект.

Не беше ли благостта едно от основните неща, което събра вас и съпруга ви? След като се омъжихте, не очаквахте ли да се радвате на неговата или нейната благост до края на живота си? Не се ли чувстваше и партньорът ви по същия начин? И въпреки че през годините това желание намалява, радостта ви от брака е все още свързана с всекидневното ниво на показваната благост.

Библията разказва за жена, чиито съпруг и деца я благославят и възхваляват. Сред нейните благородни добродетели били тези: “Отваря устата си с мъдрост, и законът на езика й е благ” (Притчи, 31: 26). А вие? Как половинката ви би ви описала според скалата на благостта? Колко рязък сте? А колко нежен и помагащ? Чакате ли да ви помолят или поемате инициативата и помагате? Не чакайте партньорът ви да бъде благ първи.

Трудно е да проявиш любов, когато имаш ниска или никаква мотивация. Но в своята истинска същност любовта не се гради на чувствата. По – скоро тя решава да покаже внимание дори когато изглежда, че няма да получи възнаграждение за това. Вие никога няма да се научите да обичате, докато не се научите да проявявате благост.

Днешното Предизвикателство

В добавка към това да не казвате нищо отрицателно на партньора си и днес, направете поне един неочакван жест като проява на благост.

Преводът е направен по The Love Dare, Alex Kendrick & Stephen Kendrick, B & H Publishing, 2008.

Може да видите кратко описание на другите предизвикателства тук: The official love dare journal