"Предизвикателството на любовта"

The Love Dare или “Предизвикателството на любовта” е книга, идеята за която се ражда по същото време, по което се ражда и идеята за филма Fireproof (“Устойчив на огън”). Темата на книгата (и филма) е как да подобрим, а защо не и спасим брака си, като научим какво означава безусловна любов. За да постигнем това знание трябва да преминем през 40 – дневно предизвикателство, което да ни разкрие как да обичаме истински и какво Бог казва за любовта.

“Предизвикателството на любовта”

В Светото писание пише, че Бог замислил и създал брака като нещо добро. Бракът е красив и безценен подарък. Бог използва брака, за да ни помогне да надвием самотата, да умножим ефективността си, да изградим семейства, да отглеждаме деца, да се радваме на живота и за да ни дари с взаимна близост. Но освен това, бракът ни показва, че е нужно да израстваме и да се справяме със собствените ни проблеми и погълнатост от себе си чрез подкрепата на нашия партньор за цял живот. Ако сме схватливи, ще се научим да правим единственото нещо, което е най – важно в един брак – да обичаме. Този силен съюз осигурява пътя, чрез който да се научите как да обичате друга несъвършена личност безусловно. Това е нещо прекрасно. Това е нещо трудно. Това е нещо, което променя живота.

Тази книга е за любовта. Тя е за това да се научим и да се осмелим да живеем живот, изпълнен с любящи взаимоотношения. И това пътуване започва с човека, който ви е най – близък: вашият съпруг или съпруга. Нека Господ ви благослови, започвайки това приключение.

Но бъдете сигурни в това, че ще се изисква много смелост. Ако приемете това предизвикателство, ще трябва да осмислите представата, че вместо да следвате сърцето си, вие всъщност избирате да го водите. Светът казва да следваме сърцето си, но ако ние не го водим, то тогава някой друг или нещо друго го води. Библията казва, че “сърцето е измамливо повече от всичко” (Еремия 17:9) и че то ще следва това, което чувства, че е правилно за момента.Ние се осмеляваме да мислим различно, като избираме вместо това да водим сърцата си към това, което е най – добро в последна сметка. Това е ключът към трайните и удовлетворяващи взаимоотношения.

Пътуването през предизвикателството на любовта не е процес, при който се опитваме да променим брачния си партньора, за да стане този, който ние желаем да бъде. Вие, със сигурност, сте открили, че тези опити да промените съпруга или съпругата си са свършили с провал и чувство на неудовлетвореност. Това по – скоро е пътуване за изследването и показването на действителна любов, дори когато желанието липсва и мотивацията е ниска. Истината е, че любовта е решение, а не просто чувство. Любовта е себеотрицателна, жертвоготовна и променяща. И когато любовта се показва по начина, по който е било замислено да се прави, има по – голяма вероятност връзката ви да се промени към по – добро.

Всеки ден от това пътуване ще съдържа три много важни елемента:

Първо, ще бъде дискутиран уникален аспект на любовта. Прочетете го внимателно и бъдете отворени за ново разбиране за това какво означава действително да обичаш някого.

Второ, ще ви бъде дадено конкретно предизвикателство, което да направите за своя брачен партньор. Някои ще бъдат лесни, а други – трудни. Бъдете сигурни, че приемате насериозно всяко предизвикателство, бъдете достатъчно творчески настроени и смели, за да го изпълните. Не се обезкуражавайте, ако независещи от вас ситуации ви възпрат да извършите някое предизвикателство. Просто продължете, щом можете оттам, откъдето сте прекъснали.

И трето, ще ви бъде дадено пространство за водене на дневник, където да записвате какво сте научили или направили и как съпругът / съпругата ви реагира. Важно е да се възползвате от това пространство, за да уловите това, което се случва с вас и вашата половинка по пътя. Тези бележки ще запазят развитието ви и ще бъдат безценни за вас в бъдеще.

Запомнете, вие имате отговорността да пазите и водите сърцето си. Не се отказвайте и не се отчайвайте. Решете се да водите сърцето си и го направете докрай. Да се научите да обичате истински ще бъде едно от най – важните неща, което някога ще направите.

И ТЪЙ, ОСТАВАТ ТИЯ ТРИТЕ:

ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ;

НО НАЙ – ГОЛЯМА ОТ ТЯХ Е ЛЮБОВТА.

1 Коринтяни 13:13

Ден Първи

Любовта е търпелива

“Със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов”- Ефесяни 4:2

Любовта въздейства. Тя е най – мощната подбуда и притежава много повече дълбочина и смисъл, отколкото повечето хора си представят. Тя винаги прави това, което е най – добро за другите и може да ни вдъхне сили, за да се изправим пред най – големите проблеми. Ние сме родени с доживотна жажда за любов. Сърцата ни отчаяно се нуждаят от нея, както дробовете ни се нуждаят от кислород. Любовта променя причината да живеем. Връзките са безсмислени без нея. Никой брак не успява без нея.

Любовта е изградена върху две стълба, които най – добре описват същността й. Това са търпението и благостта. Всички останали характеристики на любовта са продължения на тези двете. И тук започва предизвикателството към вас: с търпението.Любовта ще ви вдъхнови да станете търпелив човек. Когато избирате да сте търпеливи, вие отговаряте по положителен начин на една негативна ситуация. Вие сте бавен на гняв. Избирате да се палите бавно, отколкото бързо. Вместо да си неспокоен и изискващ, любовта ти помага да се успокоиш и да започнеш да показваш милосърдие към хората около теб. Търпението носи вътрешно спокойствие, когато навън вилнее буря.

Никой не обича да бъде около нетърпеливи хора. Това те кара да се държиш по гневен и глупав начин, за което ще съжаляваш по – късно. Иронията по отношение на гнева, насочен към неправилна постъпка е, сам по себе си нови нередности. Гневът почти никога не поправя нещата; всъщност той произвежда нови проблеми. Но търпението спира проблемите още в самото им начало. Търпението е повече от това да захапеш устна или да затвориш уста с ръка, търпението е дълбоко вдишване. То прочиства въздуха. Спира глупостта да не разтегне скорпионската си опашка из стаята. Това е избор да контролираш емоциите си вместо да позволиш те да те контролират и показва благоразумие, а не отвръщане на злото със зло.

Ако съпругът/съпругата ви обиди, вие бързо ли си отвръщате или се контролирате? Смятате ли, че гневът е вашият емоционален недостатък, когато се отнасят нечестно с вас? В такъв случай, вие по – скоро разпръсквате отрова, отколкото лекарство.

Гневът обикновено се причинява, когато силно желание за нещо, се смеси с разочарование или тъга. Не получавате това, което искате и започвате да се разпалвате отвътре. Това често е емоционална реакция, която извира от собствената ни егоистичност, глупост и зли подбуди. Търпението обаче ни прави мъдри. То не прибързва да съди, а изслушва това, което другият казва. Търпението стои на прага, откъдето гневът се опитва да нахълта, но изчаква да види цялата картина, преди да започне с обвиненията. Библията казва: “Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи проявява безумие” (Притчи 14:29).

Сигурно е, че, както липсата на търпение ще превърне дома ви във военна зона, така и че практикуването на търпение ще насърчи мира и спокойствието. “Яростният човек повдига препирни, а, който скоро не се гневи, усмирява крамоли” (Притчи, 15:18). Твърдения като това от книга на Притчи Соломонови са ясни принципи с вечна приложимост. Търпението е там, където любовта се среща с мъдростта. И всеки брак се нуждае от тази комбинация, за да остане здрав. Търпението ви помага да позволите на вашия съпруг/а да бъде човек. То разбира, че всеки може да сбърка. Когато е направена грешка, търпението избира да даде дори повече време, отколкото се нуждае другия, за да я поправи. Търпението ви прави способни да издържате по време на тежките моменти във връзката ви, вместо да се сринете под напрежението.

Но може ли брачният ви партньор да разчита на това, че ще бъдете търпеливи с него? Тя знае ли, че ако заключи ключовете за колата вътре, вие ще я посрещнете с разбиране, а не с унизителна лекция, която ще я накара да се чувства като дете? А той знае ли, че ако вика ура за своя отбор в края на мача, няма да предизвика конско с изброяване на начините, по които би трябвало да си прекарва времето? Излиза, че с много малко хора е така трудно да се живее, както с нетърпеливия човек. Какъв би бил тона и звука във вашето семейство, ако опитате този библейски подход: “Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всичките” (1Солунци, 5:15).

Много малко от нас хората проявяват добре търпение, а никой от нас не го прави по природа. Но мъдрите мъже и жени ще го потърсят като основна съставка на брачните им взаимоотношения. Това е добро начало, ако искате да покажете истинска любов. “Предизвикателството на любовта” е процес и първото нещо, за което трябва да вземете решение, е да придобиете търпение. Мислете за него като за маратон, не спринт. Във всеки случай, това е състезание, за които си струва да бягате.

Днешното Предизвикателство

Първата част от това предизвикателство е много лесна. Въпреки че любовта се предава по много начини, думите ни често отразяват състоянието на сърцето ни. За следващия ден се решете да показвате търпение и да не казвате нищо отрицателно на партньора си. Ако се изкушавате, по – добре не казвайте нищо. По – добре е да си прехапеш езика, отколкото да кажеш нещо, за което после ще съжаляваш.

Вижте тук, когато приключите с днешното предизвикателство:

Случи ли се нещо днес, което да предизвика гняв към вашата половинка? Бяхте ли изкушени да мислите неодобрителни мисли и да ги оставите да излязат навън като думи?

Ден Втори

Любовта е блага

“А бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг,

както и Бог в Христа е простил на вас.”- Ефесяни, 4:32

Благостта е любовта в действие. Ако търпението е начина, по който любовта реагира, за да намали негативното състояние на нещата, то благостта е начинът, по който любовта действа, за да увеличи положителното състояние на нещата. Търпението избягва проблем, благостта създава благословия. Първото е превантивно средство, а второто – съзидателно. Тези две страни на любовта са крайъгълните камъни, върху които много от другите атрибути, за които ще говорим, са изградени.

Любовта те прави благ. А благостта те прави приятен. Когато си благ, хората обичат да са край теб. Те виждат, че си добър с тях и добър за тях. Библията подчертава важността на благостта: “Благост и вярност нека не те оставят; вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците” (Притчи, 3:3-4). Благите хора намират благосклонност, където и да отидат. Дори у дома. Но “благостта” може да бъде малко абстрактна, когато се опитаме да я дефинираме, не и когато я преживяваме, разбира се. Нека да се опитаме условно да разделим благостта на четири основни съставки:

Кротост. Когато сте задвижени от благост, внимавате как се отнасяте с партньора си и никога не сте ненужно груби. Вие сте чувствителни, нежни. Дори ако трябва да кажете някои нелицеприятни неща, вие ще се постараете да направите порицанието или възражението възможно най – лесно за преглъщане. Вие ще говорите истината с любов.

Услужливост. Да си благ означава да посрещаш нуждите на момента. Ако е домакинска работа, започваш да я вършиш. Другият има нужда да го изслушат – ти си насреща. Благостта дарява жената със способността да служи на съпруга си, без да се тревожи за своите права. Благостта прави съпруга любопитен да открие от какво се нуждае жена му и после го мотивира да е този, който ще й осигури тези нужди дори ако неговите са оставени настрана за момента.

Готовност. Благостта ви вдъхновява да бъдете благосклонни. Вместо да сте упорити, несклоними и твърдоглави, вие съдействате, оставате гъвкави. Не се оплаквате или оправдавате, а търсите причини, за да направите компромиса и да се приспособите. Един благ съпруг избягва безброй потенциални конфликти с готовността си първи да изслуша вместо да желае нещата да станат, както той иска.

Инициатива. Благостта премисля нещата напред и после прави първата стъпка. Тя не чака да бъде подтикната или принудена, преди да се повдигне от дивана. Благият съпруг или съпруга е онзи, който поздравява първи, първи се усмихва, първи прощава. Ти не се нуждаеш от това другият да се организира, за да му покажеш любов. Когато действаш от благост, виждаш нуждата, после действаш. Действаш първи.

Исус е описал творчески благостта на любовта в притчата за добрия самарянин, която се намира в евангелието на Лука, глава десета. Юдеин е нападнат от крадци и е оставен полумъртъв на отдалечен път. Двама религиозни водачи, уважавани сред своите, минават оттам, но не се спират. Прекалено са заети. Прекалено са високопоставени. Прекалено държат на чистите ръце. Но обикновен човек от друга общност – тази на омразните самаряни, чиято ненавист към евреите е горчива и взаимна – вижда странника в нужда и се разчувства. Прекрачвайки всички културни ограничения и рискувайки да стане за посмешище, той спира и му помага. Самарянинът го завежда на безопасно място, превързал и сложил го на собственото си магаре, а после плаща и всички медицински разходи за ранения от своя джоб. Там, където години на вражда са причинили съревнование и разделение, един акт на доброта събира завинаги двама врагове. С кротост, услужливост, готовност, поемайки инициативата, този човек показва истинска благост във всеки един аспект.

Не беше ли благостта едно от основните неща, което събра вас и съпруга ви? След като се омъжихте, не очаквахте ли да се радвате на неговата или нейната благост до края на живота си? Не се ли чувстваше и партньорът ви по същия начин? И въпреки че през годините това желание намалява, радостта ви от брака е все още свързана с всекидневното ниво на показваната благост.

Библията разказва за жена, чиито съпруг и деца я благославят и възхваляват. Сред нейните благородни добродетели били тези: “Отваря устата си с мъдрост, и законът на езика й е благ” (Притчи, 31: 26). А вие? Как половинката ви би ви описала според скалата на благостта? Колко рязък сте? А колко нежен и помагащ? Чакате ли да ви помолят или поемате инициативата и помагате? Не чакайте партньорът ви да бъде благ първи.

Трудно е да проявиш любов, когато имаш ниска или никаква мотивация. Но в своята истинска същност любовта не се гради на чувствата. По – скоро тя решава да покаже внимание дори когато изглежда, че няма да получи възнаграждение за това. Вие никога няма да се научите да обичате, докато не се научите да проявявате благост.

Днешното Предизвикателство

В добавка към това да не казвате нищо отрицателно на партньора си и днес, направете поне един неочакван жест като проява на благост.

Преводът е направен по The Love Dare, Alex Kendrick & Stephen Kendrick, B & H Publishing, 2008.

Може да видите кратко описание на другите предизвикателства тук: The official love dare journal

Безумец заради Христос, Вал Грийв

До 18-годишната си възраст аз бях атеист. Наричах се също и комунист. Както Павел пише в писмото си до коринтяните, аз бях един от тези хора, които мислят, че християнството е пълна глупост. Но когато станах на осемнайсет, за първи път започнах сериозно да се замислям за християнската вяра чрез свидетелството на един мой състудент в колежа “Сейнт Джон”, Оксфорд, където учех право. Така започнах постепенно да съзирам значимостта на християнството и бях завладян от ужасното тогава подозрение, че не просто християнската вяра е истинска, но и че тя ще има много важно място в моя живот. Ето защо и тази вечер съм застанал пред вас, без да се срамувам да заявя, че съм безумец заради Христос.

ЗАЩО?

Една от основните причини да съм християнин е убеждението ми, че християнската вяра е нещото, което има най-значима връзка със света, в който живеем. Често ме питат: “Защо от атеист и комунист реши да станеш християнин?”. В отговор посочвам две основания. На първо място, аз открих, че християнството е истина. Вглеждайки се в доказателствата за възкресението, започваме да осъзнаваме, че това чудно нещо, наречено “Великден”, действително се е случило! (Позволете ми да ви препоръчам в това отношение книгата “Кой отмести камъка?”, написана от друг адвокат, Франк Морисън – едно наистина внушително четиво относно Великден. Авторът започнал да пише книгата, отричайки възкресението, но след като проучил доказателствата, написал най-добрата книга, доказваща възкресението). Тоест, това е една от причините, поради които станах християнин: открих, че християнството е истина.

Втората причина, поради която станах вярващ е, че открих, че, далеч от това да бъде безумие, християнската вяра е нещото, което има най-значима връзка със света, в който живеем. И това е темата на моето послание тази вечер.

Случи се така, че съм женен за доктор (позволете ми да избързам да кажа, че ако си женен за доктор, това не означава, че получаваш някакво особено състрадание, ако се разболееш – в такива дни жена ми винаги преглежда някой пациент, който е два пъти по-болен!). Случи се също така, че много от най-добрите ми приятели са пастори. Затова и по-скоро харесвам начина, по който пасторът, докторът и адвокатът гледат на живота. Някой го беше обобщил ясно, като беше казал, че пасторът те вижда в най-добрата светлина, докторът – в най-лошата, а адвокатът те вижда такъв, какъвто си! Искам тази вечер да хвърля трезв поглед над света, да видя какъв точно е нашият модерен свят.

СКОРОСТ БЕЗ ПОСОКА

Днес е рожденият ден на майка ми. Тя е на 89 години. Интересно е да осъзнаеш, че по време на нейните 89 години, в света са настъпили невероятни промени. Пътуването в космоса е било абсолютно немислимо, когато майка ми е била момиче. В полето на науката също се е осъществил уникален напредък. И все пак, въпреки че живеем в един много бързо движещ се свят, достатъчно тъжна е констатацията, че живеем в един свят, на който сякаш му липсва посока и цел.

Преди няколко години аз бях директор на училище за малолетни престъпници. Мислех си, че ще е много полезен опит, когато моите собствени момчета пораснат! Сега, когато те навършиха 18 и 21 години, осъзнавам колко полезен наистина е бил този опит! Едно от моите задължения в училището беше да събеседвам с възпитаниците му, когато е дошло време да се вземе решение за освобождаването им от училището. В подходящия момент аз попитах поне дузина момчета това, което мислех, че е най-важното за тях: “Защо мислите, че сте тук?” Не “Какво престъпление сте извършили?” Опитвах се да им споделя идеята, че бяха там, за да им се помогне, а не за да бъдат наказани. Независимо от явяванията им в съда, социалните и пробационните доклади и годините, прекарани в училището, бях шокиран да открия, че нито едно от тези момчета нямаше и най-малката идея защо се намираше там. Шофирайки на път за вкъщи тази нощ, мислейки върху случилото се и чудейки се какво се беше объркало, ме порази идеята, че тези момчета бяха типичен пример за състоянието на повечето хора в днешния свят: погълнати от своите кариери, толкова заети и забързани с невероятна скорост и все пак по някакъв начин останали без посока в своя живот.

Ако си се забързал без посока и ако никога не си се замислял за целта на живота, ти си всъщност безумен.

СЪЩЕСТВУВАНЕ БЕЗ ЖИВОТ

Вторият начин, по който бих описал този модерен свят, е, като кажа, че той има съществуване, лишено от живот. В осемдесет и девет годишния живот на майка ми, медицината е осъществила невероятен напредък. Всеки доктор ще ви каже, че повечето от лекарствата, използвани днес, не са били дори изобретени преди 15-20 години. Както споменах, женен съм за доктор, и медицинските списания пристигат в нашия дом с обезпокоителна скорост! Скоро прочетох в едно от тях, че очакваната средна продължителност на живота в Индия към 1945 година е била едва 20 години, докато днес тя е 40 години. Но ние можем да се придвижим по-близко: хората в нашата държава днес живеят по-дълго от всякога. Моята собствена майка е на 89, а Библията говори за 70-те години на човека.

И все пак един пациент, който наскоро посети своя доктор, му каза: “Ние сме предпазени от смъртта, но не знаем как да живеем!” Предпазени от смъртта, но незнаещи как да живеем. Животът ни в такъв случай е не само безцелен, той е и празен. Карл Юнг, водещ психолог на века, отбелязва, че тази морална и духовна празнота лежи в сърцевината на всички неврози на нашето време.

И така, аз отново ви казвам, ако съществуваме, без да живеем, ако сме защитени от смъртта, но не сме се научили да живеем, всъщност тогава ние сме безумни!

ЗАБАВЛЕНИЕ БЕЗ ЩАСТИЕ

Друга характеристика на настоящето е, че ние сякаш се забавляваме, без да сме щастливи. Предполагам, че никога не е съществувало поколение, което да е било по “развличано” от нашето! Живеем във време, погълнато от забавления от всякакъв вид: поп музика, телевизия – хората постоянно са развличани. Всъщност струва ми се, че ние, едва ли не, не можем да стоим мълчаливи и притихнали дори и за момент. И все пак, някак си, нашите забавления не ни носят щастие.

В САЩ наскоро един лекар християнин провел много интересно изследване със свои пациенти: докато чакали в чакалнята, те трябвало да попълнят кратка анкета, отнасяща се до тях. Един от въпросите гласял: “Какво е вашето Желание Номер Едно?” Анализирайки отговорите, докторът открил, че Желанието на 67% от пациентите му билo да имат душевен мир. Оказва се, че под цялата “забава” и заетост, лежи някакво базисно безпокойство.

Ако нашите забавления са такива, че не ни носят щастие, тогава всъщност ние сме безумни!

ПОЗНАНСТВА БЕЗ ПРИЯТЕЛСТВА

Забелязвали ли сте и още нещо? Ние живеем в свят, в който има много познанства и малко приятелства. Това е по-скоро иронично, като се има предвид, че живеем в свят, в който, така да се каже, около нас има повече хора откогато и да било. Дори и в нашата страна, ако всички ние отидем на брега на морето в един и същи ден, очевидно за всеки ще има само 4 инча брегова площ; и ако всички излязат с колите си на пътя по едно и също време, ще има само 25 ярда разстояние между колите! Истински демографски бум! – и все пак по някакъв начин хората се чувстват отчуждени и самотни. Ние общуваме с много хора, имаме много познанства, но имаме много малко приятели. Особено когато остаряваме, но дори и сред младите хора, аз открих една базисна самота в човешката природа.

Ако не сме се изправяли срещу този факт, ако не сме мислили за него, тогава всъщност ние сме безумни.

СИЛА БЕЗ КОНТРОЛ

Друга характеристика на този модерен свят е силата, лишена от контрол. Модерният човек е осъществил уникален напредък, развивайки например ядрената енергия, но тъжното е, че по всичко изглежда, че той е способен да контролира всичко…с изключение на себе си. Аз виждам това всеки път, когато преглеждам вестника, всеки път, когато гледам новините по телевизията. Виждам го и на международната сцена.

Една статистика, на която попаднах скоро, гласи следното: всяка минута в нашия свят осем души умират от недохранване или буквално от глад; в същата тази минута се харчат 2000 паунда за оръжие, за армейски провизии. Всъщност, когато прочетох тази статистика, си помислих, че би било по-добре да си сваля часовника и да помълча за минута! Ако запазим минутка мълчание в този момент, осем души в нашия свят, в който ние имаме толкова много храна и ресурси, ще са умрели. И в същата тази минута 2000 паунда да бъдат похарчени за оръжие! Сила без контрол.

Ако това е вярно в международен план, то е вярно също и в личен план. Един административен директор веднъж дойде да ме види, уж по работа, а в действителност за да обсъдим състоянието на неговия брак. Каза ми, че е щастливо женен човек с две деца; тогава внезапно ми разкри, че имал връзка с 16-годишно момиче. Аз го погледнах: силен човек, ала неспособен да контролира самия себе си. Знам, че това е краен пример, но в толкова много отношения модерният човек е безсилен.

Всички ние имаме критерий за това какво е правилно и какво е грешно! Но ако се вгледаме в себе си тази вечер, ще открием, че в някои отношения сме под собствените си критерии! Това е, което имам предвид: в човешката личност съществува някакво противоречие. Аз зная как трябва да се държа, но понякога (аз винаги обичам да съм честен, когато говоря) откривам, че съм паднал прискърбно под собствените си критерии.

Било дали се вглеждаме в модерния човек в международен план, или се вглеждаме в нашите собствени животи, забелязваме една изпъкваща характеристика: ние имаме сила, но това е сила без контрол. Ако никога не сме се изправяли пред този факт, тогава всъщност сме безумни.

СЕКС БЕЗ ЛЮБОВ

Ние живеем и в свят, в който доминира сексът, лишен от любов. Невижданата сексуална революция също се случи по времето на майка ми, която сега е на 89 години. Дъщеря ми е на 29 години. Следователно, между двете има 60 години разлика. Всеки път, когато майка ми и дъщеря ми дойдат в неделя на обяд, се случва неизбежното: майка ми възкликва в един момент: “О! Ние никога не сме правили това по мое време.” А аз й казвам: “Майко, явно не следиш модата от последните 60 години”. И дори дъщеря ми се съгласява с мен, което всъщност се случва рядко!

Нашето всепозволяващо общество е направило възможно сексът да съществува без любов. Един брак на всеки три приключва с развод. Преди няколко месеца, в моята епископска църква, аз трябваше да обява трикратно имената на три двойки, планиращи да се венчаят. Бях застанал отпред и обявявах имената! След това помолих: “Ако знаете някакво справедливо основание или пречка тези двойки да не бъдат свързвани в свещен съюз, моля, обявете ги сега.” (често съм се чудел какво би се случило, ако някой действително се изправи и възрази на брака!). Внезапно ме порази мисълта, че, статистически погледнато, един от тези три брака щеше да завърши с развод.

Да вземем за пример и аборта. Осъзнаваме ли, че една на всяка шест бременности приключва с аборт! Едно на всяко шест бебета е убивано! В действителност ние живеем в свят, в който властва сексът без любов: свят, лишен от любов. Ако никога не сме се замисляли за това, тогава именно ми се струва, че сме безумни.

ДНЕС БЕЗ УТРЕ

Последното нещо, което искам да спомена, що се отнася до днешния свят, е, че ние живеем с днес без утре. Интересно е как са се преобърнали нещата в днешно време: във викторианската епоха ние никога не сме говорели за секс, но викторианците често са говорели за смъртта. Днес се говори за секс непрекъснато, но смъртта е забранена тема.

Преди няколко години манчестърското правно общество организира конференция! Аз доста бях заинтигуван от нея и то заради заглавието на брошурата, която я анонсираше: “Как да умрем щастливи! Данъчно и финансово планиране за следващото поколение”. Анонсът продължаваше със споменаването подробности относно наследственото право. Приех, че това е прекалено добра възможност, която не мога да пропусна, затова и написах на автора на лекцията малка бележка относно това “Как да умрем щастливи”:

“Сър,

Като член на правното общество, получих детайли относно Вашата лекция и трябва да ви поздравя за елегантното заглавие. Все пак, като християнин, чувствам, че трябва да изтъкна, че Вие не разглеждате темата в цялост.

Винаги ме изумява как приятели и клиенти осъществяват грижлива подготовка преди смъртта, що се отнася до тяхното състояние, когато по всичко изглежда, че в съзнанието им има бяло петно относно това, което ще им се случи на тях самите. Християните вярват, че Иисус възкръсна от мъртвите и че това е голямото доказателство, че има живот след смъртта. За християните това означава да умрем щастливи.”

Не знам какво е направил този човек с моето писмо! Аз го приключих така: “Знам, че това е много необичайно писмо, но въпросът за смъртта на човека е много сериозен въпрос, нали? Джордж Бърнард Шоу веднъж е казал: “Статистиките относно смъртта са много впечатляващи. Един на всеки един умира!” Нищо не е по-сигурно от смъртта. Но времето на смъртта е толкова несигурно: всеки, който се занимава с въпросите за оставяне на завещание, ще осъзнае колко внезапно смъртта може да настъпи. Тя е последното събитие в живота. Аз играя шах в свободното си време. Харесвам начина, по който един пуритански писател описва смъртта: той казва – “При смъртта Бог помита всички фигури от шахматната дъска на живота: Царя, Царицата, топовете, коня, офицера и пешката; всички те отиват в една и съща кутия.”

Размисляли ли сме някога за това? Ако никога не сме го правили, тогава именно сме безумни.

КОЙ Е БЕЗУМЕЦЪТ?

Много е показателно, че в притчите на нашия Господ има само един персонаж, когото Той действително нарича безумец (или глупец). В Лука, гл. 12, Иисус разказва притчата за много успешен бизнесмен, богат земеделец, който има големи планове за разширяване, натрупване. Той е планирал да събори житниците си и да построи по-големи на тяхно място, които да събират всичките му блага. Така този човек най-сетне си казал на самия себе си: “Ти имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се; яж, пий, весели се.” Но внезапно Бог му казва: “Глупецо! Тази нощ ще изискват душата ти.”

Очевидно е важно да знаем как да правим добри счетоводни планове за идващите поколения и така да умрем щастливи, но ако никога не сме се замисляли относно нашата смърт, ние всъщност сме безумни. Самият Иисус нарече този богат земеделец безумен.

Аз нарисувах, както бихте казали, много обща картина на света, в който живеем; но много мислех за това, когато за първи път се изправих пред предизвикателствата на християнската вяра. И започнах да мисля с шеметна скорост. Искам да подчертая, че една от причините, поради които станах християнин, не беше, че престанах да мисля, а именно че за първи път започнах да мисля сериозно. Започнах да мисля за този свят: светът е безцелен и празен, хората са неспокойни и самотни, безсилни, без любов и без надежда. Това е нашият свят.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Най-важното нещо, което ме вълнува сега като християнин е да открия, че има отговори. Ако ми позволите да се отклоня за малко, аз мисля, че в нашия модерен свят хората най-накрая започват да си задават въпроси. Всяка неделя следобед водя библейски учебен курс за млади хора. Наскоро попитах млад студент по медицина какво мисли неговото поколение за нашия свят. Неговият отговор беше много показателен. Той каза: “Хората осъзнават, че съществува подобен въпрос.” Ти може да си един от тези хора, които осъзнават, че такъв въпрос съществува; нещата не са толкова прости, колкото са изглеждали някога и понякога изглежда така сякаш нещо фундаментално погрешно се е случило с този модерен свят.

Вълнуващото нещо, което скромно предлагам тази вечер е, че отговорът се съдържа в Евангелието на Иисус Христос. Този свят може да смята отговора на евангелието за пълна глупост; той е смятал така и по времето на Павел, когато той е писал до християните в Коринт. Коринт е бил велик, но прекалено разпуснат град; името на града едва ли не е останало като емблема за сексуална разпуснатост. Коринт е бил и окултурен гръцки център, град, който е знаел много за еврейския закон, за гръцката мъдрост и за мощта на римляните. Павел каза на християните в Коринт: “Вестта за кръста е безумие за тези, които погиват, но за тези, които се спасяваме, то е Божия сила.” (I Кор. 1:18)

Благата вест на Иисус съдържа отговорите на нашите проблеми. Съществува поговорка: Човекът, който се опитва да промени света, е оптимист, но човекът, който се опитва да промени света, без първо да се опитва да промени човека, е пълен лунатик. Ето къде идва на помощ евангелието! Християните вярват, че могат да променят света, като променят най-напред човека. Християните проповядват действената сила на Иисус да изцели болките на света, силата на Иисус, която ние празнуваме на Великден. Християните казват много смирено и аз ви го казвам също тази вечер: това Евангелие не е безумие, а силата на Бог за спасение.

Но как може това да е истина? Нека да се върнем и да прегледаме отново нещата, които описах, и върху които трябва да се замислим, ако не искаме да сме глупци. Нека да видим по какъв невероятен начин Благата вест на Иисус Христос се изправя срещу тези потребности.

Първото нещо бе скоростта без посока, или с други думи – безцелността. Първото нещо, което ми се случи, когато станах християнин, бе, че открих цел и смисъл в моя живот. Аз не бях просто една нула. Всичко, така да се каже, прищракна! Страхотно е да бъдеш християнин и адвокат, да осъзнаеш, че има нещо, което ние можем да бъдем и да правим за Бог. Ние не сме сами във вселената; имаме знание, цел в живота, знаем къде отиваме.

Следващото нещо, което споменах, бе съществуването без живот, или – празнотата. Преди много време френският философ Паскал е казал, че всеки човек е сътворен с празнота в сърцето, която може да бъде запълнена само от Бог. Хората в света са заети с това да запълват тази бездна с други неща. Така правех и аз, докато не станах християнин и не разбрах, че тази празнота може да се запълни само от Бог, Който ни дава пълнотата на Иисус.

Да вземем забавлението без щастие, много преобладаващо днес явление. Ние сме неспокойни по толкова много начини, но в един момент чуваме думите на Христос: “Елате при Мен вие които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам покой”. Можем да си спомним за Августин, който напуснал Северна Африка и отишъл в Рим; той имал любовница, спал с жени, но някъде надълбоко в себе си той нямал покой. Тогава един ден той се покръстил и станал християни. Августин написал и хубава молитва: “Господи, направил си ни за Теб и нашите сърца са неспокойни, докато не открият покой при Теб.”

Или да се замислим за познанствата без приятели, или за самотата. Едно от великите неща на това да бъдеш християнин е, че ти внезапно ставаш част от семейството на Бог.

Най-сетне, ние живеем в свят, който изпитва невероятен дефицит на надежда. Аз познавах Дейвид Уотсън много добре. Всъщност той беше в моя дом точно четири месеца, преди да умре от рак, който беше диагностициран година по-рано. Едно от нещата, които най-много ме впечатли относно Дейвид беше неговата способност да се изправи срещу смъртта; той имаше тази велика надежда. Има още една поговорка: “Църквата е единствената организация на света, която никога не губи своя член при неговата смърт.” Когато Дейвид умря, аз писах на майка му, която в отговор цитираше думи на Дейвид: “За християнина най-доброто все още предстои”. В свят, в който надеждата отсъства, в който смъртта е последното нещо, за което ние, хората, се замисляме, християните могат да погледнат смъртта в очите и да повторят думите на св. Павел: “О, смърте, къде ти е жилото? О, аде, къде ти е победата? Благодаря на Бог, Който ни дава победа чрез Господ Иисус Христос.”

Това е моето послание; светът около нас може да каже спокойно, че това е пълна глупост, но аз отговарям, че мъдростта на този свят е нищо в очите на Бог. Евангелието, което толкова много хора ненавиждат, всъщност притежава отговорите; то е Божия сила за спасение на всички вярващи.

Но аз споменах и че в днешния свят доминира сексът без любов. Сърцевината на християнското послание, сърцевината на великденското послание е, че Бог обича света и че Той обича всеки един от нас. Харесвам историята, която се разказва за известния швейцарски теолог Карл Барт, който отишъл в САЩ, за да изнесе лекции в американски теологически колежи. В края на една от лекциите, по-време на частта за въпроси и отговори, един студент го попитал: Коя е най-великата мисъл, която е минавала някога през ума ви? Имало известно затишие; този блестящ американски студент бил сигурен, че лекторът е затруднен. За момент Барт заровил глава в ръцете си, след това вдигнал глава и казал: “Иисус ме обича и го знам, защото го пише в Библията ей там!” Ако сте забравили всичко, което чухте тази вечер, вярвам, че няма да забравите това!

В свят, в който властва сексът, а не любовта, в света, в който изглежда, че никой не обича и на никой не му пука, всеки път, в който наближим Скръбния Петък и се замислим за Иисус, умрял на кръста, и за Неговото възкресение от мъртвите, ние си спомняме, че “Бог толкова обикна света, че отдаде своя единороден Син, за да може всеки, който вярва в Него да не погине, а да има вечен живот.” (Йоан, 3:16). Това е посланието. Безумие за този свят, но в действителност Божия сила за спасение.

ПРИСЪДА

В заключение можем да се запитаме какво следва от това послание, какво трябва да направим в отговор? Никой адвокат не се появява в съда, без да настоява за присъда. Аз също изисквам присъда, последно решение. Смея да кажа, че ако сме схванали това, за което говорих тази вечер, а именно, че това толкова мразено послание е Божията сила за спасение, тогава ние трябва да предприемем нещо.

Най-напред, ние трябва да приложим посланието към нашия собствен живот. Мисля, че най-доброто определение, което съм чувал, за това какво значи да си християнин е, че да си християнин е подобно на това един просяк да казва на друг просяк откъде да си вземе хляб. Стоя тук пред вас тази вечер само като просяк, който казва на друг просяк къде е хлябът.

След като сме приложили посланието към нашия собствен живот, следващото нещо, което трябва да направим е да го проявим пред другите. Иисус каза някои много забележителни неща относно християните: Той каза, че ние сме светлината на света. Във всяка църква, във всеки кръг, в който се срещат християни, включително и християнското адвокатско общество, ние трябва да разкриваме силата на Евангелието.

Една от най-вълнуващите истории, която чух наскоро, идваше от безрадостната ситуация на миньорската стачка. Полицай християнин, живеещ в Честър, беше привикан в Нотингам за да изпълни дълга си по охрана на стачката, имаше ужасно насилие от страна на стачкуващите миньори и това беше много неприятен опит за полицая. Последното лято полицаят и жена му бяха в християнски почивен център и жената се озовала в голф надпревара с млад мъж, когото тя не била срещала преди. Докато играели на игрището за голф, те открили, че и двамата са християни. Жената признала, че е женена за полицай, а за нейно голямо учудване младият мъж се представил като миньор, като един от стачкуващите миньори. Съпругът й пък се състезавал с друг млад мъж, който се оказал също миньор, но не от стачкуващите. И четиримата се събрали по-късно и открили, че въпреки огромните разлики в техните позиции в обществото, те имат нерушимо единство в Христос. Ето това имам предви под засвидетелстване на Евангелието.

Приложете го към вашия живот, доказвайте го пред света и най-сетне – проповядвайте го! Повечето от нас тази вечер може би са християни, но аз искам да отправя предизвикателство към вас. Срамувате ли се от вашата вяра? Проповядвате ли смело Евангелието на Иисус?

Тъй като това е християнското адвокатско общество и наш президент е Лорд Денинг, ще завърша с негови думи, написани преди няколко години, но приложими и днес: “Достатъчно дълго останахме далеч от вярата на нашите бащи. Нека да се завърнем към нея, защото тя е единственото нещо, което може да ни спаси.”

Преводът е направен по: Val Grieve, An address given at the London Easter Meeting of the Lawyers’ Christian Fellowship on April 1, 1985, at Niblett Hall, Temple, London, England, In: Global journal of classical theology, Vol. 1

За чистотата на сърцето, Дж. Р. Милър

"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Евангелие от Матей, 5:8)

Едно момиченце било попитано, кое от блаженствата би избрало, ако можеше да се сдобие само с едно от тях. След като ги прочела отново замислено, тя казала, че би избрала блаженството за чистото сърце, тъй като, ако се сдобие с това щастие, ще успее да се сдобие и с всички останали. Блаженството за чистотата на сърцето на пръв поглед изглежда невъзможно за тези, които принадлежат към човешкия род. Та кой може да го постигне? Само непадналите ангели не са опетнени от греха. Но не безгрешността е избрана в това блаженство. Учителят не би предложил блаженство, което да не е постижимо и за най-малкия от Неговите ученици.

Съществува старозаветно блаженство, което хвърля светлина над тези думи на Христос. В тях ние четем: “Блажен е този, чиито прегрешения са простени.” Значи ние погрешно сме променили мисълта на “Блажен е този, който никога не е съгрешавал”. Определено тогава библейската мисъл е за предпочитане. Нашата формулировка на проблема би отхвърлила директно целия свят; Божията формула оставя отворени дванайсет врати, обсипани с перли, които не се затварят ни денем, ни нощем, и не съществува човек, който да е толкова виновен, че да не може, ако пожелае, да се присъедини към общността на блажените. Това блаженство, следователно, не е насочено към безгрешните, а към опростените грешници. Чистите са тези, които са били пречистени. Небесните видения в Откровението ни разкриват прославените светии, облечени с неопетнени дрехи; ала на нас ни е казано, че “това са тези, които…изпраха и избелиха дрехите си с кръвта на Агнеца.” Одеждите им са изпрани, избелени – те не са били винаги бели.

Тогава ние си спомняме и за още нещо, което е казано в една стара книга (бел. прев. Книгата на пр. Исая), а именно: “Измийте се, очистете се…Ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са алено червени, ще станат като бяла вълна.” Сещаме се и за един новозаветен пасаж, който сякаш е отзвук на горния и в който се казва: “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни ги опрости и да ни очисти от всяка неправедност.” …и още…”Кръвта на Иисус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях.” Пределно ясно е, следователно, че това блаженство, колкото и да е възвишено и небесно, не е невъзможно да бъде достигнато и не изключва априори ни един грешник от човешкия род. Чистите по сърце са грешници, които са били опростени и очистени.

Но прошката сама по себе си не е панацея. Някой може да бъде простен и при все това да не бъде по-свят, по-чист по сърце, отколкото преди. Старото зло може все още да е у него и петната на греха може все още да дамгосват живота му. Ала Божията прошка не само отменя наказанието – тя също така заличава, отнема греха. Тя променя сърцето. “Трябва да се родиш втори път” са нейните изцелителни думи. В опростената душа идва, за да остане, Святият Гост, и Той очиства Своето ново обиталище, за да го направи достойно да бъде Божи храм. Чистото сърце е това, в което живее Божият Дух.

И все пак това блаженство не ни описва някаква лесно достижима, половинчата святост. Всички блаженства се отнасят за възвишени и трудно достижими върхове. Необходимо е да бъдеш верен и да си облечен в почестите на истинската святост. Не всички християни са чисти по сърце. Твърде много, за жалост, живеят в низините на духовното развитие. Те са християни, живеещи на границата. Като израелтяните, заселили се в своята обетована земя, те не прогонват всичките си врагове, а толерират някои от тях. Те позволяват на любимите си грехове да споделят техния живот. Християните с чисти сърца образно казано са изкоренили всички ханаанци от своята земя. Те изцяло са посветили живота си Богу и по този начин са го отдали всецяло на Христос. Ние често се питаме как можем да получим повече от Светия Дух и правилно е бивало отбелязвано, че трябва да се питаме също така как Духът може да има повече от нас. Много от нас крият от Христос някоя по-малка или по-голяма стая в сърцата си, която е затворена и мрачна. Ако наистина желаем да бъдем чисти по сърце, ние трябва да прозрем, че Духът завладява всеки такъв тъмен ъгъл.

Да бъдеш чист по сърце означава да имаш очистено сърце, в което на нищо несвято и зло не му е позволено да пребивава дори за момент. Изкушението още не е зло, ала грехът започва, когато лоша мисъл или чувство са допуснати с радост и наслаждение. Както някой е казал, ние не можем да попречим на птиците да прелитат около главите ни, но е наша грешка вече, ако построят гнездата си в косите ни. Сърцето ни е създадено за Бог, създадено е да бъде Негов дом; всяко нещо, което е неподобаващо за Божието присъствие, оставя петно в сърцето, което го допуска. Не само всички отвратителни похоти и желания, не само всички големи грехове, но и всяко “изискано” зло, всяко зло, което е толкова трудно уловимо, че, едва ли не, може да мине за святост, всичко това трябва да бъде изключено от чистото сърце. Всяка язвителност и гняв, всяка обида и злоба, всяка самонадеяност и лъжа, всяко лукавство и измама, всяка светскост и себичност, всички те трябва да бъдат прогонени от сърцето, което иска да се сдобие с това блаженство. Божията Любов трябва да го изпълни и в тази любов е призван да участва и човекът. Безлюбието е най-страшната ерес; Бог е Любов и само тези, които обичат, могат да имат Бог в сърцата си.

Ударението е поставено върху думата сърце, защото не е достатъчно да си чист отвън. По времето на нашия Господ голямо внимание беше отделяно от религиозните хора на външната чистота. Те имаха много церемонии по измиване; измиваха почти всичко, което използваха – не просто, за да го почистят, а за да го осветят. И толкова бързо осъждаха всеки един, който не спазваше правилата за външна чистота. Но Христос ги порица за тяхната неискреност, за това, че, докато чистеха отвън чашата и подноса, вътре те оставаха пълни с грабителство и неправда. Той им каза, че са подобни на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и нечистота. Не е достатъчно, прочие, да имаш благоприятна външност; сърцето трябва да е чисто. В сърцето трябва да живее Бог; то е центърът на живота. Ако сърцето не е свято, и животът не може да бъде свят.

Знам една история за майка, чието единствено дете умряло. За да занимава с нещо ръцете и сърцето си във връзка със загубеното си съкровище, като се опита по този начин да намери утеха, майката взела снимка на нейното дете и със сръчни пръсти и своята четка тя подчертавала една или друга черта от образа на детето, докато то не започнало да изглежда почти като живо. След това снимката внимателно била поставена в чекмеджето за няколко дни. Когато била извадена отново, майката с огорчение видяла, че лицето било зацапано със странни петна. Въпреки това тя отново търпеливо изрисувала лицето с четката си, възстановявайки красивия образ на своето дете. Но когато снимката отново била прибрана за известно време, петната се появили пак. Грешката била в материала, на който снимката била отпечатана. Няколко химикала, скрити в тъканта, зацапвали грижливо нанесените от майката цветове.

Така се случва често и в човешкия живот. Човек може да посвети пределна грижа на културата и образованието, но докато в сърцето му, в самата му същност, съществуват зли наклонности, принизяващи тенденции, неуправляеми страсти и желания, тези нечисти качества ще работят в сърцето и ще се изявят като петна в характера. Затова именно сърцето трябва да бъде пречистено. То трябва да бъде измито с кръвта на Христос и след това изпълнено със Светия Дух.

Разказвали са ми за един човек, който слязъл с компания в една въглищна мина. Близо до подвижното мостче било израснало бяло растение. Към него непрестанно хвърчал черен дим, но нито следа от дима не оставала върху белотата на растението. Посетителят не можел да разбере как растението запазвало чистотата си на такова място. Един от миньорите взел шепа прах от въглищата и го хвърлил върху листата, но нито една частица не полепнала. Растението било покрито с прелестна бяла повърхност, подобна на емайл, по която нищо не можело да остави петно. Растящо в среда, изпълнена с черен прахоляк, то запазвало непокътната своята снежна белота.

Дял на истинската религия, последна дума на боговдъхновеното слово, е да опази човека неопетнен от света. Ние не можем просто да избягаме от греховната атмосфера на нашия свят. Планът на нашия Учител за нас не се състои в това да бъдем взети от грешния свят, да живеем някъде, където зло не може да ни досегне. Нашата задача е да бъдем в света, да живеем в него, без да бъдем опетнени от неговото зло. Богът, Който може да направи така, че дори и малкото цвете да не може да бъде опетнено от черния прах, може чрез благодатта Си да направи живота ни глух за гласа на греха. Чистото сърце е тайната на този живот.

“Те ще видят Бога.” Това е едно наистина прекрасно обещание. Ние знаем, че в прославата си изкупените ще виждат Бога. Ала обещанието в блаженството се отнася както за блаженото видение на Бог в небесата, така и за този живот. Чистите по сърце ще видят Бог още тук. В по-древни времена светиите понякога са получавали прелестни видения на Бог. Наричаме тези специални откровения на Божественото теофании. Най-прелестните от всички Божии откровения на хората бе, когато Иисус Христос бе на Земята. “Този, който е видял Мен, е видял и Отец”, каза Той, когато един от Неговите ученици Го помоли да им покаже Отца. Сега Иисус е скрит за нашия смъртен поглед и все пак ние имаме Неговото обещание да бъде с нас до края на света. Този, който вижда Христос днес, вижда и Отца, Който е в Него. Ние виждаме Христос чрез вяра – чистите по сърце Го виждат. Облаците, мъглите и прахта, които скриват синьото небе, блестящото слънце и славата на звездите, са родени на Земята. Те никога не са част от самото небе. Небесата не раждат нищо, което скрива или замъглява тяхната красота. По същия начин всичко, което скрива Божието лице от нечий живот, е родено от същия този живот. Само грешните мисли и чувства помрачават небесното видение. Ала когато сърцето е неопетнено и чисто, без ни един облак или мъгла в него, ние можем да гледаме безпрепятствено Божието лице.

Възможно е човек да живее в близка дружба с Бога, съзнателен винаги за Неговата одобрителна усмивка. Историята на брат Лорънс, простодушния готвач на кармелитския манастир, разкрива какво е постижимо по пътя на видението на Бога в този свят. Изразът, който той непрестанно използвал, за да опише своята теория за християнски начин на живот, бил “практиката на Божието присъствие.” Споделял, че вече дълги години не можел да загуби сетивата си за присъствието и приятелството на Христос и че бил еднакво съзнателен за това, както когато работел в шума и хаоса на своята кухня, така и когато бил ангажиран в набожните служби. Това, което е научил той, можем да научим и ние. Чистите по сърце ще видят Бог и не е потребно видението да бъде прекъсвано от никаква задача или дълг, от никаква скръб или изпитание.

Тогава един ден ние ще се изплъзнем мигновено от тези земни сцени. Очите ни ще се затворят за обичайните гледки и в следващия момент те ще се отворят и ще съзрат открито лицето на Христос. Ще Го видим, както Си е, ще станем подобни Нему и ще бъдем навеки удовлетворени и блажени:

От праха на мрачния път,

От болката на скръбния род,

До царското присъствие във всеки кът,

Те са поканени като гости на Бог.

И воалът от очите им е снет,

И тайните на вярата са днес пред тях открити,

Съмнения и страхове? – отсъства този гнет,

Защото знаят вече, тъй както са познати.

“За тях да бъдат радостта

и празничните облекла,

тъй както са за булчинската красота,

за булката, отнесена от любовта…

За да влезем през тази прекрасна врата на блаженото видение на Бог, ние трябва да се стремим към пречистването на нашите сърца, към обновяването на нашето битие. Без Христос всеки такъв стремеж е напразен. Само когато навлизаме в духа на Неговия живот, когато ядем от Неговата плът и пием от Неговата кръв, само тогава можем да опазим сърцата си чисти и да се надяваме да получим обещаното видение. Без святост никой никога не може да вижда за дълго Бог. Но ако се стремим да се изпълваме с Христовия Дух, Неговата чистота ще стане и наша.

Съществува хубав разказ за това как, след като работил грижливо дълго време над своята рисунка, един начинаещ художник, обезсърчен заради многобройните грешки на своя труд, заспал над статива си. Докато ученикът спял, учителят дошъл тихо и със собствената си ръка поправил грешките на ученика и завършил рисунката. Така по същия начин, когато се стремим да бъдем святи и да даваме най-доброто от себе си, но при все това сме обезсърчени от нашите грешки, Учителят ще дойде при нас и с десницата Си ще поправи нашите грешки и ще завърши нашия труд – а именно – изрисуването на Неговия собствен образ върху нашата душа. Когато се събудим, ние ще бъдем щастливи да открием Неговото подобие, отпечатано у нас.

Преводът е направен по: J. R. Miller, The Master’s blesseds, London, 1905

За щастието от християнска гледна точка, “Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно”[1], Джеймс Ръсел Милър

Този текст е върху смирението – обетованата земя на всеки християнски живот. Избрахме го преди всичко заради неговата чистота. Странно е как днес чистотата на духа все по-рядко се възприема като идеал. Срещу тази тенденция се изправя цялата християнска традиция, която смята чистотата на сърцето за венец на всички добродетели. Самият Христос в едно друго блаженство ни призовава към чистота. По пътя ни към смирението и чистотата има няколко основни препятствия, които трябва да преодолеем. Защото по този път ще ни срещне фарисеят с неговата лицемерна набожност, духовна гордост и презрение към грешниците; с неговата външна “варосаност” и вътрешно лукавство. Ще ни срещне и циникът с неговото многословие, брутален “реализъм” и апатичност. И всеки от нас трябва да направи своя избор между фарисея и циника, от едната страна, и митаря, апостола, Христовия ученик, от друга страна.

“Господи, дай ми най-ниското място;

но не защото съм посмял

Да искам това най-ниско място;

но затова че Ти умря,

За да живея и да споделя

аз Твойта слава.”

Търсенето на щастие е универсален феномен. Човешките концепции за щастие се различават и поради това хората се стремят към него по много и разнообразни пътища: и все пак във всяко сърце се прокрадва сякаш желанието за достигане на една цел. Блаженствата ни разкриват тайната на щастието и ни казват къде и по какъв начин то може да бъде намерено. Думата блажен, разбира се, означава щастлив. Естествено, тази дума означава много повече от това, което обикновено хората имат предвид с нея. Щастието, както посочва и самата дума, е удоволствието, което произлиза от случващото се. То е преди всичко нещо повърхностно, нещо, което е чувствително към всяко смущаващо хода му влияние; докато блаженството съдържа в себе си Божествен произход и поради това не е зависимо от обстоятелствата и условията. И все пак блаженството е това, за което човешките сърца наистина копнеят, и тук, в блаженствата на нашия Господ, са посочени пътищата, които водят към него.

Ала светът така и не приема било този Божествен идеал за щастието, било пътищата, по които той може да се осъществи. Светът се стреми към удоволствията на сетивата и на настоящия момент, затова и ги открива по широките и лесни пътища. А пътищата на блаженството са неравни и стръмни; законите на живота са доста сериозни. Блаженствата се изправят директно срещу природата и все пак остава вярно, че в тях е скрита тайната на щастието и че това са пътеките, които водят към него.

Първото блаженство е върху бедността на духа, затова и трябва да се опитаме да си изградим ясна представа за нея, защото всяка грешка тук ще ни отведе далеч встрани от нашето търсене на точното качество или състояние, посочено чрез блаженството. Какво точно представлява бедността на духа? Очевидно не за материалната бедност става въпрос в първото блаженство, защото в противен случай много хора, които не участват в блаженството, биха си го приписали. Вярно е, че в Евангелието от Лука е казано само “Блажени сте вие бедните” – без друга квалификация. Без съмнение също така, много от бедните хора, към които бяха отправени тези слова по това време, притежаваха също така и духовното качество, което в случая е решаващо. Сърцето на Исус бе удивително нежно към всички онези, чиято земна участ бе тежка. Той каза, че е бил помазан да проповядва благовестието на бедните. Когато учениците на Йоан Кръстител дойдоха при Него със своето запитване, едно от свидетелствата, които Исус им даде, че е Месия, бе това, че евангелието се проповядва на бедните. Част от Господната слава бе фактът, че Той бе приятел на бедните. Днес ние като съслужители на Христос не трябва да пренебрегваме интереса Му към бедните и това е един урок, който християнската църква трябва отново и отново да си припомня в наши дни, ако наистина води света към спасение.

Няма съмнение също така, че съществува благословение в състоянието на бедност като тази, например, в която Самият Исус израстна – не бедност, причинена от греха и нехайството на човека, но бедността, произтичаща от лошите условия и обстоятелства. Такива бедни хора живеят чисто, честно, вярно, доволно. Техният живот много често е почти идеален в своята простота. Те не знаят нищо от великата световна злост. Всъщност съществуват много прелестни неща в живота на набожните бедни хора. Много от най-прекрасните добродетели разцъфтяват в тях; те са богати на изискани качества. Такива бедни хора са всъщност блажени – тяхно е Царството Божие. Така и Ковънтри Патмор пише:

“Елате вие, откриващи самото истинско доволство

във светлото хранилище и маргаритения път на бедността.

И знайте колко повече принасят полза

на праведния малките неща

в сравнение с безбожническото богатство.”

Но очевидно с първото блаженство не се има предвид само бедността като земна участ. Не всички материално бедни са бедни и по дух. Човек може да бъде беден и в същото време безкрайно надменен. Исус нямаше предвид с това блаженство и бедността на душата. Неговият собствен живот бе най-богатият, който светът някога е виждал, що се отнася до талантите и способностите, до силите и възможностите, и при все това Той беше беден духом. Христос нямаше предвид и духовната бедност в смисъл, че духовният живот на човека трябва да е слаб и неутрален. Христос дойде в света не просто затова хората да имат живот, но затова да имат изобилен живот, пълнота на живота. Исус имаше безкрайно търпение към слабите и към тези, които имат оскъдна вяра и множество недостатъци на характера; но Той иска от нас да бъдем силни, да сме богати на милосърдие, да принасяме много плод. Той не нарича бедността на духовния живот блажена.

Това блаженство не се отнася също така до онова превзето смирение, което може да се открие у хора, които в своето публично говорене са щедри откъм себепринизение. Те непрекъснато говорят обидни неща за себе си, споделяйки с другите колко са недостойни или как делата им или услугите им нямат никаква стойност. Изглежда те смятат, че има някаква добродетел в това да говориш лоши неща за себе си. Но това не е истинско смирение, а, напротив – най-вредното. Може би то не е никога и съвсем искрено. Ако някой друг каже тези лоши, обезценителни неща за тези хора, те най-вероятно биха се ядосали. Твърде често всъщност гордостта, а не смирението, подтиква подобно самобичуване. Самият Исус, в Когото това блаженство намира своето съвършено потвърждение, никога не е говорил по този начин за Себе Си. Той никога не е казвал, че няма дарби, няма способности, че нищо не може да свърши. Точно преди пасажа, който ни разказва за това как Той измива краката на своите ученици, ние четем за Неговото съзнание за Божествения Му произход и съдба – Исус знаеше, че идва от Бога, и с това съзнание Той извърши този акт на невероятно снизхождане. Истинското смирение е напълно съвместимо с пълното съзнание за сила.

Какво тогава се има предвид под това да бъдеш беден духом? То се съдържа в съзнанието, че нямаш в самия себе си способностите, които биха те направили достоен за Божието благоволение. Бедният духом не просто не притежава в самия себе си качествата, които биха направили живота му красив и свят, но той и знае, че не ги притежава. Той има скромна оценка за самия себе си. Неговият тип не е фарисеят, чиято молитва не показва никакво усещане за нужда, а митарят, който е пречупен от усещането за собственото си недостойнство и за липсата на всичко онова, което би го направило приемлив за Бог. Това е духът, противопоставен на гордостта. Това е духът, който не хвали себе си, който не се възгордява.

Да бъдеш беден по дух означава да застанеш пред Бог в покаяние, с нищо от нас самите, което да ни направи приемливи, да застанеш спасен до Бог само по благодат. Това не възпрепятства християнската радост, която произлиза от увереността, че сме деца на Бога и наследници на славата Му. Ние можем да оценим нашите славни преимущества и да се радваме, че имената ни са записани в книгата на живота, и пак да нямаме и сянка на гордост, защото от милостта и благодатта на Бог произлиза нашата прослава.

В отношенията ни с другите това качество ще ни спаси от въздигането на нашите аз-ове над другите, така сякаш да сме по-добри и по-ценни от тях. То ще ни доведе дотам да не считаме най-благородните си сили за твърде изискани, че да не могат да служат на най-неблагородните от нашите ближни, които се нуждаят от помощ. Бедността на духа ще ни доведе дотам да предпочитаме другите пред себе си в прославата. Тя ще ни предпази от това да бъдем съзнателни за нашата собствена ценност или за красотата на извършваната от нас дейност. Мисълта за себе си винаги помрачава духовната красота. Мойсей не знаеше, че лицето му блести. Човекът, който е беден духом, не знае блясъка на собствения си живот, величието на своите дела или силата на своите слова и служение.

Съществува красива легенда, която ни разказва за един свят човек, силно възлюбен от ангелите, които били видели голяма част от набожния му земен живот. Ангелите помолили Бог да даде на този човек някаква нова сила, някакъв белег на Божието благоволение, някакъв нов дар, който би го направил още по-полезен. Бог им казал да отидат при мъжа и да го попитат каква специална способност би искал да има. Ангелите дошли при него и го попитали какъв дар ще избере Бог да му отдаде. Човекът отговорил, че е доволен и благодарен за това, което му е дадено и че не иска нищо повече. Ангелите продължили да го убеждават да избере нещо, което Бог да направи за него или да му даде. Не би ли желал да има силата да върши чудеса? Той отказал – това е Христово дело. Не би ли желал да има силата да води огромно множество души при Христа? Той отново отказал – дело на Светия Дух е да обръща душите. Ангелите продължавали да го молят да назове нещо, което те могат да помолят Бог да му даде. Най-накрая мъжът отговорил, че, ако трябва да избира, би се радвал да има силата да прави много добро между хората, без дори да го знае. Така от този ден насетне сянката му, когато падала зад него, така че той да не може да я вижда, имала чудодейна лечителна сила; но когато падала пред него, така че той да може да я вижда, тя нямала подобна сила.

Това е духът на истинската святост – нищо за себе си, всичко за Бог. Човекът, научил този урок, е готов за благородна служба. Бог обича да си служи с живота, който забравя за себе-то и прославя само Всевишния. Забележително е, че това блаженство за бедността на духа е първо в модела за живот, очертан от нашия Господ. Не е простото случайно подреждане на блаженствата, което отдава на бедността на духа това място. Бедността на духа е спомената първа, защото така и трябва да бъде. Тя е основата, върху която единствено може да изникне зданието на духовния характер. Тя е богатата почва, в която единствено другите благодеяния ще порастат и разцъфтят. Хребетите са безплодни, защото почвата е отмивана от дъждовете; ала долините са плодородни, защото там се събират богатите наноси. По същия начин и надменните сърца са ялови, като не предлагат никаква почва, на която духовните дарове да порастат; ала смирените сърца са плодородни и богати на благодат и в тях растат всички прелестни неща. Ако само наистина ние сме бедни по дух, животът ни ще е богат в своите плодове.

Начинът, по който бедните духом са блажени, е, че тяхно е Царството Небесно. Те принадлежат на това Царство. Характерът им ги прави негови граждани. Царството Божие е навсякъде, където законите на небесния живот управляват човешките сърца. Едно малко дете било сериозно загрижено от мисълта за голямото разстояние на небето от него и от въпроса как то би могло въобще някога да стигне там. Неговата мъдра майка му казала, че небето първо трябва да слезе при него, че небето трябва да започне в неговото сърце. Това винаги е вярно; да бъдем в Царството Небесно означава и Царството Небесно да е вътре в нас. Да бъдеш беден духом съдържа всичко от небесния живот и онези, които имат тези качества, са вече в началата на самото небе.

Преводът е направен по: J. R. Miller, The Master’s blesseds, London, 1905

---

[1] Евангелието от Матей, гл. 5, ст. 3